Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работници, строящи нова магистрала намериха голямо златно съкровище
  • Новини

Работници, строящи нова магистрала намериха голямо златно съкровище

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
dssirsirisirkrkkrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Работници, строящи нова магистрала в Румъния, откриват пълен със съкровища гроб на богат воин и неговия кон. Той датира от V век, когато районът е контролиран от хуните.

Гробът съдържа повече от 100 артефакта, включително оръжия, позлатени предмети и части от златни бижута, инкрустирани със скъпоценни камъни, казва за Live Science Силвиу Ене от Института по археология “Василе Първан” в Букурещ, Румъния, който ръководи разкопките.

„Този гроб е от голямо значение, защото в допълнение към богатия инвентар, той е открит на място заедно с 900 други археологически обекта – ями, жилища и гробове“.

Нашествието на хуните

Етническата принадлежност на “мизилския воин” все още не е известна, но богатите гробни дарове предполагат, че той е принадлежал към управляващата класа в района през хунския период или „ерата на миграцията“, казват Ене и колегите му за Hungary Posts English.

Хуните били номадски конници, произхождащи от Централна Азия. През IV и V век те нахлуват и окупират Източна Европа, като същевременно изместват други народи, като вандалите и готите, от техните земи, принуждавайки ги да мигрират на запад.

Хунското нашествие е сериозен проблем за Източната Римска империя, която до този момент е контролирала голяма част от земите на запад от Черно море.

Но римляните губят значителни територии от хуните, които продължават да настъпват към западната римска провинция Галия (дн. Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария и части от Нидерландия и Западна Германия).

Дори атакуват Рим, предвождани от Атила, но са спрени в битката при Каталаунските полета през 451 г. Претърпяват поражение и в битката при Недао в Панония (ист.обл.) през 454 г., предвождани от Елак.

Богатият гроб

Последните археологически находки от гроба в Мизил включват железен меч в позлатена ножница, кама с позлатена дръжка и инкрустирана със скъпоценни камъни, железни върхове на стрели и украсени скоби от кост, които някога са били прикрепени към дървен лък, казва Ене.

Открити са също останките от позлатено седло, бронзов котел, части от златни бижута и др. Гробът съдържа целия скелет на воина, като лицето му изглежда е било покрито със златна маска, чиито останки също са намерени.

Археологическото проучване вече е „наполовина завършено“, казва Ене. През следващите няколко месеца костите и артефактите ще бъдат почистени, проучени и изложени в музей, а археологическият обект ще бъде застроен по проекта за магистралата.

Гробът на воина е открит в един от четирите археологически обекта, разкрити по време на строителството на магистрала в Югоизточна Румъния.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намерените на пътя пари не са просто късмет, а знак отгоре
Next: Жена си купи рокля втора ръка, без да предполага, че е дизайнерска и струва хиляди

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.