Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо
  • Новини

Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
bdfbnfgnfgnghmghmhjm.png

Въпреки че през 2024 г. официалният празник 6 май – Гергьовден, съвпада с четвъртия
почивен ден от великденските празници – понеделник, той не се компенсира с неприсъствен
ден. Според Кодекса на труда само при официалните празници, които съвпадат със
събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

 

От тази разпоредба са изключени и четирите празнични дни за Великден, тъй като
те винаги са от петък до понеделник и според закона не се компенсират с допълнителни
почивни. Предвид липсата на основание през 2024 г. великденската почивка да бъде
удължена с неприсъствени дни първият работен ден след нея е вторник – 7 май.

 

Инспекцията по труда напомня, че съгласно Кодекса на труда и четирите почивни
дни за Великден – от 3 май до 6 май включително, са обявени за официални празници,
поради което за положения на тях труд работодателят дължи минимум двойно увеличение.
Ако трудът е и извънреден, той също се заплаща с допълнително 100% увеличение.

 

За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното
време трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени
дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед
на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа
преди началото на полагането му.

 

За работещите по график – при сумирано изчисляване на работното време, работата
на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена
само със 100%. Още с въвеждането на сумирано изчисляване на работното време работодателят
е длъжен да изготви поименен график за целия период, който не може да бъде по-дълъг
от 4 месеца.

 

През месец май официални празници според Кодекса на труда са Великден (03.05
– 06.05.2024 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите
братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност).

 

За да защитят своите трудови права в най-пълна степен, Инспекцията по труда съветва
работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали
труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на
извънреден труд или поименният график.

 

Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно
обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали.
В работно време гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния
телефон на Агенцията 0700 17 670.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧУДО! Български производител намали цената на яйцата за Великден
Next: Уловка? Министерство на финансите официално вдига определени пенсии

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.