Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев и Денков изненадаха всички с това, което направиха!
  • Новини

Радев и Денков изненадаха всички с това, което направиха!

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
rqwdsgsdgdfhdh.jpg

„Благодарност за това, че правителството начело с премиера Николай Денков работи за модернизацията на армията“, това заяви днес президентът Румен Радев.

Той присъства на годишната конференция с българските посланици, организирана от вицепремиера Мария Габриел. На нея бе и премиерът акад. Николай Денков.

Интересен момент е, че двамата се ръкуваха. Нещо, което президентът отказа да направи при връчването на мандата за съставяне на правителство.

„За националната сигурност и Българската армия – така се случи, че като президент работих с много правителства и съм благодарен на сегашното, че работи по въпроса. Не винаги е било така.

В началото на мандата си проведох четири Консултативни съвета по национална сигурност, за да се убедим на политическо ниво, че тази модернизация наистина трябва да тръгне. Надявам се да не провалим за пореден път проекта за сухопътни войски – за бойната машина на пехотата“, каза Радев.

„България има нужда и от малки проекти за модернизация – системи за наблюдение, разузнаване, комуникации, управление в Черно море. Трябва да изберем най-доброто. Такива системи произвеждат много наши съюзници“, подчерта той.

„Основни приоритети за нас остават Шенген, еврозоната и ОИСР“, категоричен бе държавният глава.

„Виждате, че има разлика в подхода за Шенген – съседна Румъния и ние. Изключително несправедливо е това, което се случва спрямо България и Румъния.

Винаги съм работил за дипломатичния подход, но трябва да намерим баланса. Шенген касае нашата икономика, нашето време, но и нашето достойнство“, каза Радев.

„Ние трябва да намерим точния баланс по отношение на Шенген – докъде с дипломация, докъде с добронамереност, докъде да прилагаме обратния натиск“, каза още президентът.

И напомни, че той лично три пъти „агресивно“ поставял темата миналата година, без да е включена в дневния ред на Съвета на Европейския съюз (ЕС) и тя започна да се разглежда.

„За първи път се даде и конкретен срок – октомври тази година. Но се откроиха и двата големи проблема – Австрия за граница и Нидерландия за върховенството на правото“, допълни Радев.

„Вътрешната и външната политики трябва да бъдат поставени в пълен синхрон, за да бъдат успешни. Първият приоритет е конкурентна икономика, която използва традициите в българското образование и икономика, но която трябва да се развие, така че да настигне най-развитите държави в света“, заяви премиерът акад. Николай Денков.

Той уточни, че според него това е реално постижим приоритет и подчерта, че работят в тази посока. Според него реализирането на този приоритет ще допринесе и за увеличаване на доходите.

„Трябва са синхронизираме всички действия, да не работим на парче и да изпълним цялата управленска и законодателна програма. Наред с развитието на икономиката и доходите, трябва системно да работим за намаляване на неравенствата в образованието, доходите и т.н. или това, което общо наричаме „качеството на живот“, уточни премиерът и посочи, че за да се чувстват хората щастливи и приети в собствената си държава отношението на администрацията и държавните служби трябва да бъде променено.

„Затова един от акцентите е насочен към дигитализацията и администрацията“, каза той.

Денков коментира, че промените в Конституцията и в съдебната система не са самоцел. Според него целта е българските граждани да усетят, че правораздаването може да е бързо и ефективно и “този, който нарушава закона, ще бъде наказан справедливо, ефективно и бързо“.

Премиерът не пропусна и приоритетът на правителството по отношение държавните служби: „В момента наваксваме години на забавяне и застои“, отбеляза той и подчерта, че в момента модернизират армията ни със сериозни инвестиции.

Той коментира, че влизането ни в Шенген също е приоритет и реализирането му ще позволи по-лесното ни придвижване.

По отношение на Еврозоната той коментира, че влизането ни там ще доведе до намаляване на разходите на бизнеса и намаляване на лихвите на хората, което ще допринесе положително за страната, но и за хората.

Денков добави, че приоритет е и влизането ни в ОИСР, както и интегрирането в структурите на НАТО.

„Правителството ще приеме плановете за справедлив преход в енергетиката и в събота ще ги изпрати на Европейската комисия“, заяви той часове преди извънредното заседание на Министерския съвет (МС) по казуса.

По думите му „това, което не разбират хората, е, че с изпращането на документите, започваме преговорите с Европейската комисия (ЕК), които трябва да завършат до края на годината“.

„Никой не може да рискува 4.4 млрд. лв.“, категоричен беше премиерът.

Според Денков ситуацията се експлоатира политически заради предстоящия местен вот. Той призова протестиращите да изслушат властта, за да няма напрежение.

„Крайният текст на споразумението е въпрос на преговори. Ние сме подготвили вариант, изпратили сме им го. Те казаха, че им трябват повече време и конкретика“, посочи министър-председателят.

Той коментира и фирмите, които станаха повод за раздор във властта. „Това са фирми, които са готови да инвестират в засегнатите региони, а не избрани фирми“, подчерта Денков.

По думите му текстовете са прецизирани, за да няма повод за притеснения. Премиерът увери, че правителството се опитва да направи най-доброто за сектора и призова да се седне на масата за преговори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масова чистка в центъра на София! Такова чудо рядко се вижда в днешно време
Next: Учете децата си от малки на труд! – Безценните съвети на Ванга за отглеждането на деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.