Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев отвърна на тежките думи на Борисов: Такава гавра не съм си позволявал
  • Новини

Радев отвърна на тежките думи на Борисов: Такава гавра не съм си позволявал

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
rwqdwdddrfrrrre.png

Ескалацията на военните действия съдържа огромен потенциал от глобална дестабилизация и невиждана по мащабите си хуманитарна криза. Това заяви пред журналисти президентът Румен Радев.

„Очакваме и двете страни да осъзнават своята отговорност към мира, сигурността и живота на хиляди хора във взривоопасния регион на Близкия изток.

 

Следва да има сдържаност, разум, за да се избегне следваща ескалация, която да доведе до трудно обратими последствия.

Напрежението расте с часове, вероятността да бъдат въвлечени и други участници не е малка“, отбеляза той.

„И в момента има български военнослужещи на границата с Турция. Има ясни планове на взаимодействие между МО и МВР, така че при необходимост и нарастване на миграционния натиск могат да се изпратят още военнослужещи.

„Надявам се всички институции, свързани с националната сигурност, да осъзнават ясно, че имаме нова ситуация.  Съвременните конфликти показаха много ясно, че има много динамична промяна в способите за водене на военни действия и използването на евтини, достъпни нови технологии, които дават асиметрично предимство, информационно превъзходство.

Крайно време е, отчитайки тази динамика, да започнем да се ангажираме с нискобюджетни проекти, с дронове, с антидрон системи… Това са много по-евтини проекти от тези, с които сме ангажирани в момента“, каза още президентът.

„Аз поне съм произвеждал истински генерали, а не измислени и такава гавра с пагона не съм си позволявал“, отсече Радев по повод критиките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че за 3 години в отбраната не е направено нищо друго, освен да се произвеждат генерали.

 

Президентът коментира и неуспешния вот на недоверие към кабинета. По думите му е било очевидно, че кабинетът няма да падне, защото користните интереси, които обвързват управляващите, са много по-силни от всички имитации на реформи. „Големият проблем е, че управляващите имат две програми“, каза още Радев.

Няма война между мен и кабинета за службите. Има огромно неразбиране от кабинета за задачите, същността, функциите на службите, тяхното взаимодействие с чуждестранните партньори. Апелирам за по-сериозно отношение към службите, към хората в тях, които си вършат прекрасно работата в ситуацията, в която са поставени“, категоричен бе Радев.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масово се стичат хора към този български пазар, цените са супер ниски! Всичко е хубаво и домашно
Next: Петгодишно момиченце чакаше в съдебна зала за осиновяване: Когато видя кой влиза през вратата, онемя

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.