Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев отвърна на тежките думи на Борисов: Такава гавра не съм си позволявал
  • Новини

Радев отвърна на тежките думи на Борисов: Такава гавра не съм си позволявал

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
rwqdwdddrfrrrre.png

Ескалацията на военните действия съдържа огромен потенциал от глобална дестабилизация и невиждана по мащабите си хуманитарна криза. Това заяви пред журналисти президентът Румен Радев.

„Очакваме и двете страни да осъзнават своята отговорност към мира, сигурността и живота на хиляди хора във взривоопасния регион на Близкия изток.

 

Следва да има сдържаност, разум, за да се избегне следваща ескалация, която да доведе до трудно обратими последствия.

Напрежението расте с часове, вероятността да бъдат въвлечени и други участници не е малка“, отбеляза той.

„И в момента има български военнослужещи на границата с Турция. Има ясни планове на взаимодействие между МО и МВР, така че при необходимост и нарастване на миграционния натиск могат да се изпратят още военнослужещи.

„Надявам се всички институции, свързани с националната сигурност, да осъзнават ясно, че имаме нова ситуация.  Съвременните конфликти показаха много ясно, че има много динамична промяна в способите за водене на военни действия и използването на евтини, достъпни нови технологии, които дават асиметрично предимство, информационно превъзходство.

Крайно време е, отчитайки тази динамика, да започнем да се ангажираме с нискобюджетни проекти, с дронове, с антидрон системи… Това са много по-евтини проекти от тези, с които сме ангажирани в момента“, каза още президентът.

„Аз поне съм произвеждал истински генерали, а не измислени и такава гавра с пагона не съм си позволявал“, отсече Радев по повод критиките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че за 3 години в отбраната не е направено нищо друго, освен да се произвеждат генерали.

 

Президентът коментира и неуспешния вот на недоверие към кабинета. По думите му е било очевидно, че кабинетът няма да падне, защото користните интереси, които обвързват управляващите, са много по-силни от всички имитации на реформи. „Големият проблем е, че управляващите имат две програми“, каза още Радев.

Няма война между мен и кабинета за службите. Има огромно неразбиране от кабинета за задачите, същността, функциите на службите, тяхното взаимодействие с чуждестранните партньори. Апелирам за по-сериозно отношение към службите, към хората в тях, които си вършат прекрасно работата в ситуацията, в която са поставени“, категоричен бе Радев.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масово се стичат хора към този български пазар, цените са супер ниски! Всичко е хубаво и домашно
Next: Петгодишно момиченце чакаше в съдебна зала за осиновяване: Когато видя кой влиза през вратата, онемя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.