Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев със зловещо предупреждение: Иде глад!
  • Новини

Радев със зловещо предупреждение: Иде глад!

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
raadeivievie.jpg

С войната в Украйна ще настъпи и голяма продоволствена криза, тъй като не се знае как страната ще прибере своята реколта. Това означава огромен проблем, но ние закъсняваме с дискусията за начина на решаването му. Това обяви пред студенти и преподаватели от Аграрния университет в Пловдив президентът Румен Радев.

Той предупреди, че потенциален глад може да настъпи в редица държави. „Имаме отстъпление от производството на зърнени храни, мляко, млечни произведения и месо“, каза Радев. Според него идеологизацията е нанесла тежки проблеми на селското ни стопанство.

България не успя да защити в ЕС своите позиции при преговорите „Земеделие“. Начинът на формиране на субсидиите не помогна да постигнем своята цел – да задържи хората в селата.

Субсидиите стимулират големите производители, а дребните изоставиха земеделието и заминаха в градовете. Трябва да се мисли как субсидиите да останат при хората, които произвеждат плодове, зеленчуци, занимават се с пчеларство и животновъдство. Много има какво още да говорим, но това е проблем, за който България трябва да търси решение“, посочи Радев.

Сърдечно ви благодаря, че приехте поканата ни – с тези думи към президента Румен Радев се обърна ректорът на Аграрния университет в Пловдив проф. Христина Янчева. Държавният глава е на посещение във висшето училище. Той пристигна в препълнената аула, аплодиран от студенти и преподаватели. Радев застана между кмета на Пловдив Здравко Димитров и ректора проф. Янчева.

Важно е да поговорим как виждате бъдещето на младите хора в България и в този стратегически отрасъл, каза Радев. „Когато говорим за икономика, в основата винаги са енергетиката и транспорта. Но пред вас трябва да кажа истината – в основата на всяка икономика и съществуването на всеки индивид стои продоволствието“, отбеляза държавният глава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4 момчета умират в тежка катастрофа, но когато полицаите отварят багажника, не мога да повярват
Next: За това няма думи. Войната избледня. 8 невинни дечица загинаха в страшен инцидент

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.