Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев: С кого да свикам КСНС? С хората от записите и техните ортаци от тъмните политически сенки ли
  • Новини

Радев: С кого да свикам КСНС? С хората от записите и техните ортаци от тъмните политически сенки ли

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
rasdqwdasggg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много остро е тежко нападна президентът Радев управляващото мнозинство.

От връх Шиипка държавният глава изтъкна, че “кабинетът използва всеки свой собствен провал като възможност за заграбване на още власт”.

Радев заяви, че няма да свика КНСН, защото е в ущърб за националната сигурност да заседава с “хората от записите и техните тъмни политически сенки”

“Явно Конституцията пречи на управляващите в тяхното желание за повече власт и е очевидно за всички, че те страдат от властова булимия“, атакува изпълнителната и парламентарна власт Румен Радев.

Българите очакват отговори каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на коалицията, какви постове са му обещавани, заяви след тържествата на Шипка президентът Румен Радев. Той коментира за пръв път убийството на бизнесмена.

Радев спря при медиите след като произнесе емоционална реч, в която заяви, че “3-ти март е червената линия на нашето търпение” по повод заявките на управляващото мнозинство за промени в конституцията и смяна на националния празник.

“Потвърждава се максимата, че държавата е слаба, когато мафията е силна. С поведението си властта тласка обществото към хаос и насилие. Публикуват се черни списъци на граждани и журналисти, потискат се медиите, призовава се към цензура, овладяват се МВР и службите за опорочаване на изборите и за тяхното използване за користни политически и икономически цели, посяга се на Конституцията”, бяха точните думи на Радев под историческия връх.

“Лумпенизира се политическия дебат с агитки и заплахи. Мисля, че българите очакват отговори каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на коалицията, какви постове са му обещавали, от кого и при какви условия”, продължи той.

Президентът заяви, че България има нужда от обединяване срещу похищението на демокрацията и европейското бъдеще на страната.

Запитан ще свика ли Консултативния съвет по национална сигурност, президентът отговори риторично – с кого? В КСНС заседават премиерът, силовите министри и лидерите на парламентарнопредставените политически сили.

“С хората от записите и с техните ортаци от тъмните политически сенки ли да го свикам? Не мисля, че това е от полза за националната сигурност.

“Явно кабинетът използва всеки свой собствен провал като възможност за заграбване на още власт. Според мен това е настъпление срещу демократичния баланс, заложен в Конституцията и закона. Явно Конституцията пречи на управляващите в тяхното желание за повече власт и е очевидно за всички, че те страдат от властова булимия“, коментира пред журналистите Румен Радев.

След това Радев отново се върна на темата за националния празник.

“Искам да заявя, че 3-ти март е каузата, която обединява милиони българи. Всички сънародници със съвест, памет и решимост да живеят в свободна, европейска и суверенна България. Всички, които милеят за страната, всички хора с достойнство и демократично мислене ще кажем “не” на разграждането на държавните и духовни устои на България.

Вярвам, че няма да допуснем съсипването на държавата, в която живеем и вярвам, че всички ние няма да позволим на безотговорни политици да се упражняват върху честта и достойнството на хората”, каза президентът.

Епицентър

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Калина Андролова разкри кой ще е следващият след убития Алексей Петров
Next: Извънредно! Дъщерята на Царя катастрофира пияна в Боровец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.