Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с мълниеносни думи за ужаса 400-те шева с Дебора
  • Новини

Радев с мълниеносни думи за ужаса 400-те шева с Дебора

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
rasdqwrqwfavas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Виждате, че форумите преливат от агресия. Изготвят се списъци на неблагонадеждни журналисти. Интелектуалци призовават за цензура на медиите.

В същото време се заличава паметта за антифашизма. Българи застават срещу българи. Тиражират се антисемитски текстове. Това е настъпление срещу свободата и демокрацията”.

Това заяви президентът Румен Радев след официалното връчване на дипломите на слушателите от випуск “Васил Левски” – 2023 на Военна академия “Георги Стойков Раковски”.

“Правораздавателните органи най-сетне реагираха адекватно на недопустимото варварство в Стара Загора”, каза той по повод ужасяващото деяние, извършено от Георги Николаев към 18-годишната Дебора в Стара Загора.

“Искам да заявя, че не е проява на добър вкус да се оправдават нелепите промени в Конституцията с това в Стара Загора. Необходими са промени в различни закони, които да правят точно това – да поставят ясни критерии за нарушенията и степента на наказанията”, изтъкна президентът.

“Проектът за промени в Конституцията е част от настъплението срещу демокрацията.

Не искам да слизам до нивото на говорене на г-н Борисов и ако трябва да обвиняваме някой, че той отново започва говори по този начин – това са Петков, Василев и Христо Иванов, които му подариха индулгенция, легитимация и възможността отново да говори по този начин.

Може би в своята изнервеност той наруши стар принцип, че в дома на обесения не се говори за въже. Чудя се как повдига отново темата за магистралите”, каза още държавният глава.

“Кои магистрали? Преди да е дал ясен отговор на въпроса къде отидоха чувалите с парите от неговите магистрали? Защо магистралите му се разпадат?

Защо хвърлянето на асфалт е било като камуфлаж, което доказаха всички извършени проби. Вие сами нарекохте това “грабежът на века”, завърши той, обръщайки се към медиите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наградиха шофьор на автобус, който откара спящо дете направо у дома
Next: Погнаха Георги, а той реве: Имам малко дете, жена ми чака на мен

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.