Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с първи думи след убийството на нашия полицай: Скочи на Турция и поиска отговори
  • Новини

Радев с първи думи след убийството на нашия полицай: Скочи на Турция и поиска отговори

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
totoasogoasovasov.jpg

Снимка: Булфото

Президентът Румен Радев коментира тежкото криминално деяние с убит полицай на границата с Турция.

„Това е безпрецедентен случай, доколкото до момента е известно – от територия на друга държава да се стреля по наш полицай. Очаквам външно министерство да извика турския посланик и да изискаме съвместно разследване“, каза държавният глава пред журналисти в Египет, съобщава БНТ.

Той настоя да се изяснят причините за трагедията, да е ясен виновникът и да се вземат спешните мерки. Настоявам отдавна да се приеме България в шенгенското пространство, напомни Радев.

Не изпускай тези оферти:

Ние в момента сме външна граница на Европейския съюз, поемаме сериозен миграционен натиск и трябва да усетим солидарност с нашите европейски партньори, добави Румен Радев, предаде БТА.

Президентът заяви също, че още утре ще покани политическа партия „Възраждане“ на консултации преди връчването на мандат за съставяне на правителство.

Румен Радев е в Египет, заедно с ръководена от него делегация, за участие в 27-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Повече от 100 лидери от цял свят ще се включат в срещата на върха в египетския град Шарм ел Шейх.

Още:

Министърът на отбраната Димитър Стоянов разкри подробности около трагедията на границата на извънреден брифинг пред ГПУ-Елхово.

Припомняме, че при престрелка в района на село Голям Дервент загина граничният полицай Петър Бъчваров. Той бил наряд заедно с военнослужещ, който успял да се прикрие и е невредим.

След 1989 г. такъв инцидент не е имало. Досега от бежанци не са използвани огнестрелни оръжия. Опитвали са да реагират на опитите за задържане, но стрелба не е имало до момента.

Дали става дума за бежанци и каналджии, ще се установи от турската страна, поясни той.

Министърът е категоричен, че военнослужещият е действал точно и правилно, изключително професионално и съгласно инструкциите, които са му направени.

„Реално той е прикрил нашата граница, след като се е прикрил зад моторното превозно средство, е произвел изстрели в посока от където се е стреляло от турска страна. Той е действал изключително професионално. Срещнах с ес него, говорих с него, чувства се добре.“, това заяви министър Стоянов.

Двамата служители, за които това било началото на нощния наряд, видели направения проход в оградата, граничният полицай е слязъл от МПС-о, в момента, в който военнослужещият слиза от превозното средство, е проехтял изстрел.

По думите на униформения те са видели проход в охранителното съоръжение, след това граничният полицай е слязъл да провери. В момента, в който военният служител е слязъл от превозното средство, тогава проехтява изстрел и пада колегата му от гранична полиция. Тогава военният се е прикрил зад гумата на превозното средство и е произвел изстрели.

„Имаме точни и ясни инструкции кога и как да се действа с оръжие. Всичко трябва да бъде съизмеримо. Не може отсреща да стои майка с деца. Военните са подготвени, това не подлежи на коментар“, каза още той.

Министърът уточни още, че изстрелите от турска страна са били няколко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работещите ликуват! Вдигат рязко минималната работна заплата
Next: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.