Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радомирецът Боби Илинов твърди, че това се е случило със Сашко докато го нямаше
  • Новини

Радомирецът Боби Илинов твърди, че това се е случило със Сашко докато го нямаше

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
radadaosdmasirar.jpg

След като Сашко беше намерен, темата ще продължи да бъде обсъждана, докато разследващите органи не излязат с резултати, които да отговорят на въпроса какво е станало с момчето.

И тези отговори трябва да задоволят обществения интерес. Самият Иван Гешев обеща да се разследва до край дали Сашко не е бил държа някъде над седмица.
В социалната мрежа Фейсбук се появи интересен анализ от Боби Илинов

Той разказва, че в неговото семейство има дете с аутизъм. Боби е от Радомир и като малък също е бягал и обикалял из планината Голо Бърдо, между Радомир и Перник.

„Завладян от стари спомени и сегашната емоция покрай драмата със Сашко, не можех да остана безчувствен и безучастен в разплитането на мистерията с внезапното изчезване на това дете и потъването му вдън земя. Още в първия ми пост миналата седмица написах, че:

Не изпускай тези оферти:

„Няма как на тъмно и в пресечена местност да измине дълго разстояние, което значи, че не се е отдалечил много от Перник“…

„Няма как такова ходене без вода, без храна, без фенерче да те изведе в тъмното на далечно разстояние извън града“.

И какво се оказа? Оказа се точно това – че Сашко не е далеч от Перник, а само на няколко километра от града. Намерен е в землището на село Червена могила, което е на около 7 километра от Перник. Нищо и никакво разстояние.

Според него тук идва интересният момент. Илинов е живял в Радомир и познава района около Червена мобила. До селото се намира завод за тежко машиностроене, който носи същото име. Там е работил по време на свой стаж като механик. В землището на селото се намира Растова глава, местност, където преди години редовно се прави ежегодния събор на Радомир.

„Ето защо познавам и района около това село. Поради това ми стана много чудно как така 9 дни точно в този район не бе открито детето? И още тогава заподозрях: Него го няма.

Това е невъзможно, ако е самичък навън“… „Ако детето е все още в града, то е скрито някъде. Повтарям – скрито. А не скрило се“. Оказа се точно това – че момчето не е било 9 дни навън в планината, а е било прибрано и пазено, давана му е вода и храна. Затова, когато го намериха, Сашко не беше премръзнал. Без топла връхна дреха и бос 9 дни навън в този студ се стига до хипотермия през нощта с фатален край или поражения, а при него няма такова нещо.“

Факт е, че прегледите в Пирогов показаха нормален здравен статус, нямаше някакви кой знае какви наранявания по тялото, организма на Сашко функционираше добре. След кръвните изследвания стана ясно, че той не е стоял гладен през цялото време.

„Изводът: Сашко не е гладувал. А не е гладувал, понеже не е бил 9 дни и нощи навън в планината изгубен. А не е бил навън в планината, понеже още в първия ден е бил прибран и скрит. Ето защо хиляди хора, техника и кучета не го откриха навън при дни наред интензивно търсене навсякъде.

Сашко го пуснаха накрая. Нарочно го пуснаха бос, за да не може да ходи в гората и да не се отдалечи от зоната, предвидена да бъде намерен в нея. Това е зона (и съседните около нея), проверявана щателно неведнъж. Как хора, кучета и техника не го засякоха при предните търсения в тази зона и нейни съседни зони? Пък като го пуснаха Сашко, бързо го намериха там.“

Според него тезата, че Сашко е извършил свръхчовешки подвиг, издържайки 9 дни и нищо, в студа на есента и зимата, навън, без топла дреха и обувки, особено през нощите, когато нулата е максимална температура, не е състоятелн.

„Че притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи без вода и храна. Че притежава свръхчовешки способности да разиграва на криеница хиляди хора, и най-вече кучета и техника. Сашко не е Васил Левски, не е Рамбо, не е агент 007, не е Батман или Супермен. Не го хиперболизирайте и не измисляйте митове и легенди за негово чудо на оцеляване.

Няма чудо. Нещата са прозаични – бил е прибран, скрит и хранен. И понеже е аутист, се надяват той да не обясни къде е бил, а ако все пак каже нещо, ще решат, че си въобразява, че си измисля, че живее в свой собствен причудлив свят на вълшебства и не знае какво говори.“

Според него не трябва да се заблуждаваме, че е бил толкова време горе в планината, при тези условия. Призовава всеки, който мисли това да отиде по анцуг на мястото и да провери колко време ще може да издържи там, колко часа, защото едва ли ще са дни.

„И накрая. Спрямо Сашко е извършено криминално деяние – отвличане и противозаконно лишаване от свобода, което си е престъпление по Наказателния кодекс.“, завършва Илинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на ползването на барбекюта и приготвянето на зимнина на открито
Next: Разкриха с каква измама правят сиренето, за да изкарват повече пари, въпреки че е опасно за здравето

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.