Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радослав Цветков е убит
  • Новини

Радослав Цветков е убит

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
radsosalvlcvtekov.jpg

Българин е арестуван за убийството на друг българин в САЩ.

Убитият в щата Оклахома българин Радослав Цветков сам се обадил на спешния телефон 911 и казал на властите, че бил наръган от неговия съквартирант, съобщава BG VOICE.

Те го намират малко след 3:30 ч. през нощта на 30 юни (сряда срещу четвъртък) във ферма на SE 1005th Avenue, южно от градчето Уилбъртън. 39-годишният мъж е откаран с медицински хеликоптер до най-близката болница McAlester Hospital където лекарите се борят за живота му, но безуспешно. Цветков умира от раните си в болницата.

Междувременно шерифските власти в Латимер Каунти откриват неговия съквартирант Георги Георгиев и го арестуват по обвинения, че не се е явил по-рано в съда за пътно нарушение.

Без риск да се укрие, те имат време да направят нужните разследвания, разпити и огледи и по-късно в четвъртък добавят обвинение и за непреднамерено убийство от първа степен. 37-годишният Георгиев остава в ареста, а гаранцията му е определена на 500 хиляди долара.

Гаранцията на Георги Георгиев е определена на 500 000 долара

В ареста, роденият в Габрово, Георгиев отказвал да говори по религиозни причини, но пишел отговорите си на лист хартия. Предполага се, че така той се опитва да скрие българския си произход. Възможно е обаче това да е в резултат и на психически отклонения. Преди няколко седмици майка му се свързала с българското посолство във Вашингтон и им казала, че няма връзка със сина си от известно време и смята, че той може да има психически проблеми.

Двамата са живеели в Чикаго откъдето се познават преди да започнат да работят заедно на платнациите за марихуана. Цветков е живял в предградието Нортбрук, а Георгиев – в Маунт проспект. Българи в Чикаго описват Георгиев като самотник, който често можел да бъде забелязан в българските заведения сам и странното му поведение правело впечатление.

Приятелита на Цветков казват, че бил много добър човек – “Никога няма да обиди някой, няма да се скара”, сподели един от тях пред BG VOICE.

Цветков е САЩ от около десетина години, а преди 6 решава да се занимава с отглеждането на марихуана. Преди година е бил арестуван в Оклахома по обвинения, че гледа наркотичното растение без нужния лиценз. Родом от Хасково, семейството му е в България и е било уведомено от МВР за убийството в събота.

Убийството е станало в тази ферма край градчето Уилбъртън, Оклахома.

Градчето Уилбъртън се намира на около 200 км. югоизточно от Тусла и 250 км. от Оклахома сити в Латимер каунти където през последните години много наши сънародници започнаха да отглеждат марихуана.

Властите в Оклахома продължават разследването в опит да открият мотив за престъплението. Разследването се води от щатското бюро за разследвания в Оклахома.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Едва на 29 г. почина лекар от ромски произход
Next: МАЗАЛО В ПАРЛАМЕНТА: Деси Атанасова се гаври с правителството, ген. Атанасов я гони

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.