Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост за българина: Уловиха стотици хиляди тонове от тази любима риба
  • Новини

Радост за българина: Уловиха стотици хиляди тонове от тази любима риба

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
sdfgdfihhrthkfdhgf.png

Общият улов на европейския риболовен флот през 2022 г. възлиза на 3,4 милиона тона риба от общо седем морски зони, според европейската статистическа агенция Евростат.

Най-голям е бил уловът на Испания – 752 000 тона или 22 на сто, следван от този на Франция (517 000 тона или 15 на сто) или Дания (459 000 тона или 13 на сто).

 

Около 70 на сто от европейския улов е бил осъществен в североизточната част на Атлантическия океан, като той е съставен основно от дребна риба.

Херингата съставлява 19 на сто от целия улов, следвана от цацата (14 на сто), синия меджид (11 на сто) и скумрията (10 на сто). Около една пета от улова в този регион е реализиран от Дания (19 на сто), следвана от Франция (17 на сто), Нидерландия и Испания (по 11 на сто).

Радостно е, че скумрията заема едно от челните места. Тя има традиционно място на трапезата на българина и може да се определи като добра новина. За жалост във водите на Черно море от години няма от нея, а по-възрастните още вазхваляват вкусовите й качества.

Около една десета от улова идва от Средиземно и Черно море, където се ловят основно сардини (22 на сто) и аншоа (18 на сто). Водещ в региона е италианският флот с 36 на сто от общия улов, следван от гръцкия (19 на сто), хърватския  (18 на сто) и испанския (17 на сто).

От източната централна част на Атлантическия океан идва около 7 на сто от европейския улов, където се лови основно скумрия и жълтопера риба тон. Най-активни в тази зона са Испания (37 на сто от целия улов), Латвия (16 на сто), Литва (15 на сто) и Нидерландия (12 на сто).

Уловът от западната част на Индийския океан съставлява 7 на сто от общия и е основно риба тон. Около две трети от него е дело на Испания (66 на сто), следвана от Франция (31 на сто).

Едва 6 на сто от европейския улов идва от три други морски зони. В югозападната част на Атлантическия океан се лови основно хек и синьопера акула и ивичеста риба тон, а от северозападната част на същия океан – червени риби, треска и камбала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Треньорът на шахматистката ни Нургюл Салимова разкри цялата истина за Европейското
Next: Иво Сиромахов: Тази новина ме попари. Разплаках се, но знам, че сълзите няма да спрат раздялата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.