Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост за шофьорите! 75 ст. отстъпки за горивата предлага икономист
  • Новини

Радост за шофьорите! 75 ст. отстъпки за горивата предлага икономист

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
goriasovasovoasv.jpg

Отстъпката за горивата може да стане 75 стотинки. Такова мнение изрази икономистът Георги Ангелов по NOVA.

Той обясни, че сега страната ни получава евтин руски петрол, но през швейцарска фирма, която го предлага на по-висока цена. “Въпросът е как, в момента в който танкерът с руски петрол дойде в България, да бъде обложен с такса”, каза Ангелов.

Тази такса е свръхпечалба за страната, благодарение на която, мярката от 25 ст. на литър гориво може да бъде увеличена до 75 ст, поясни икономистът.

Според Калоян Стайков от Института на пазарна икономика обаче целта е да се намали самата цена, на която се продава, а не да се увеличава помощта.

Не изпускай тези оферти:

Ангелов предложи да се напише решението да бъде вписано в закона: в срок от 30 дни цените да бъдат намалени. Ако това не се случи – дерогацията да бъде забранена.

Най-вероятно ще има понижение на цените на горивата. Очаква се рецесия, ограничение на потреблението, спад на цените. Това каза икономистът Михаил Кръстев за „Твоят ден“.

По думите му отстъпката за горивата ще може да се вземе вече и от фирми, така ще стигне до още повече хора и ще струва повече. „Вземат се данните от 2018 г. насам за печалбата на енергийните дружества и се сравнява с тази от 2022 г. и 2023 г. и ако е в много големи размери, се води свръхпечалба.

Мярката за горивата е социална и няма политическа воля да се отмени. Пълен нонсенс е да се твърди, че мярката няма да се финансира от бюджета.

По-скоро няма да се вземат от свръхпечалби и да се преразпределят. Дотация на акцизна стока е икономически нонсенс. „Лукойл“ е частна чуждестранна компания монополист, така че можем да се окажем в по-тежка ситуация на по-висока цена или липса на горива. Има ли обаче пари за по-голяма отстъпка?“, попита експертът.

Задава ли се криза за дизелово гориво

Според Михаил Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, предложението да се дава около 35 стотинки отстъпка от всеки продаден литър гориво предполага 1,2 млрд. на годишна база. „Не виждам от коя компания ще се вземат, за да се раздадат на обикновените потребители.

Той отбеляза, че цените на горивата у нас са по-евтини в сравнение с тези в ЕС. „Пари няма откъде да се вземат, нужна е огромна сума. „Лукойл“ трупа максимум 25-30 стотинки свръхпечалба. Няма как да отдели 100 млн.“, категоричен е Хаджидимитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата идва в България до дни, ето къде ще завали сняг
Next: Студът идва до дни! Проф. Рачев каза кога градусите падат драстично

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.