Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост! 200 лева по-висока пенсия. Кои са щастливците?
  • Новини

Радост! 200 лева по-висока пенсия. Кои са щастливците?

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
kreidaisdiaisdas.jpg

Половината пенсионери взема с 200 лв. по-високи пенсии. Оказа се, че това са мъжете, защото вземат по-високи заплати. Това показват данни на НОИ след направеното преизчисляване от 1 октомври.

Средната пенсия на мъжете доближава 800 лв. и за октомври е 797 лв., а на жените е 575 лв., или с 222 лв. по-малка, пише „Труд“.

Има сектори, където дават високи заплати и има повече мъже, като например мините и военните. Повечето мениджъри в големи компании, които са с високи заплати, също са мъже.

Освен това жените се грижат за децата, което често им отнема възможността да израснат в кариерата. Според последните данни на НСИ заплатите на мъжете са с 16% по-високи от тези на жените.

Не изпускай тези оферти:

Докато пенсиите на господата са с близо 39% по-големи от тези на дамите. Явно назад в годините разликите във възнагражденията на двата пола са били по-големи.

Най-високи са пенсиите в София – средно 820,57 лв., показват данните на НОИ. Причината за това е, че и заплатите в столицата са най-големи. Средната пенсия за цялата страна е 664,93 лв., а в София пенсионерите получават със 155 лв. повече.

Разликата между пенсиите на мъжете и жените в София е огромна. Мъжете в столицата вече взимат по близо 1000 лв., като през октомври средната им пенсия е 990,30 лв. Същевременно жените получават само 710,38 лв., или с 280 лв. по-малко.

На второ място по размер на пенсиите след столицата е Бургас, където получават средно по 746,91 лв., или със 74 лв. по-малко отколкото в София. В Бургас разликата в пенсиите на мъжете и жените е още по-голяма и надминава 311 лв.

Причината за това са предприятията в района, които дават високи заплати и в които работят предимно мъже. Господата в Бургас взимат пенсии в размер средно на 929 лв., а жените – 617,57 лв.

Топ три на областите с най-високи пенсии се допълва от Перник. Средната пенсия там е 724,95 лв., показват данните на НОИ. Именно в Перник има най-голяма разлика в пенсиите на двата пола, която надминава 325 лв.

Господата получават средно по 915,38 лв., а дамите по 589,67 лв. София, Бургас и Перник са единствените области, в които мъжете взимат над 900 лв. на месец.

Варна остава на четвърто място със средна пенсия от 707,29 лв. А Пловдив е чак на десето място с 643,45 лв.

По-високи пенсии отколкото в Пловдив взимат в Стара Загора (702,25 лв.), Кюстендил (698,53 лв.), София-област (682,18 лв.), Смолян (644,57 лв.) и Хасково (643,79 лв.). Оказва се, че софиянци взимат средно със 177 лв. по-високи пенсии от пловдивчани.

На дъното на класацията по размер на пенсиите са Кърджали (със реден размер 530,43 лв.), Разград (540,71 лв.), Силистра (545,03 лв.), Търговище (554,75 лв.) и Шумен (577,49 лв.).

Оказва се, че софиянци взимат с 290 лв. или с 55% по-високи пенсии в сравнение с жителите на Кърджали.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изсипвам кенче Кока-Кола в брашното и получавам вкусотия, която бухва във фурната като балон и е мека като памук
Next: Защо киселото зеле става горчиво и меко – ето какво не знаят повечето домакини

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.