Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост! 200 лева по-висока пенсия. Кои са щастливците?
  • Новини

Радост! 200 лева по-висока пенсия. Кои са щастливците?

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
kreidaisdiaisdas.jpg

Половината пенсионери взема с 200 лв. по-високи пенсии. Оказа се, че това са мъжете, защото вземат по-високи заплати. Това показват данни на НОИ след направеното преизчисляване от 1 октомври.

Средната пенсия на мъжете доближава 800 лв. и за октомври е 797 лв., а на жените е 575 лв., или с 222 лв. по-малка, пише „Труд“.

Има сектори, където дават високи заплати и има повече мъже, като например мините и военните. Повечето мениджъри в големи компании, които са с високи заплати, също са мъже.

Освен това жените се грижат за децата, което често им отнема възможността да израснат в кариерата. Според последните данни на НСИ заплатите на мъжете са с 16% по-високи от тези на жените.

Не изпускай тези оферти:

Докато пенсиите на господата са с близо 39% по-големи от тези на дамите. Явно назад в годините разликите във възнагражденията на двата пола са били по-големи.

Най-високи са пенсиите в София – средно 820,57 лв., показват данните на НОИ. Причината за това е, че и заплатите в столицата са най-големи. Средната пенсия за цялата страна е 664,93 лв., а в София пенсионерите получават със 155 лв. повече.

Разликата между пенсиите на мъжете и жените в София е огромна. Мъжете в столицата вече взимат по близо 1000 лв., като през октомври средната им пенсия е 990,30 лв. Същевременно жените получават само 710,38 лв., или с 280 лв. по-малко.

На второ място по размер на пенсиите след столицата е Бургас, където получават средно по 746,91 лв., или със 74 лв. по-малко отколкото в София. В Бургас разликата в пенсиите на мъжете и жените е още по-голяма и надминава 311 лв.

Причината за това са предприятията в района, които дават високи заплати и в които работят предимно мъже. Господата в Бургас взимат пенсии в размер средно на 929 лв., а жените – 617,57 лв.

Топ три на областите с най-високи пенсии се допълва от Перник. Средната пенсия там е 724,95 лв., показват данните на НОИ. Именно в Перник има най-голяма разлика в пенсиите на двата пола, която надминава 325 лв.

Господата получават средно по 915,38 лв., а дамите по 589,67 лв. София, Бургас и Перник са единствените области, в които мъжете взимат над 900 лв. на месец.

Варна остава на четвърто място със средна пенсия от 707,29 лв. А Пловдив е чак на десето място с 643,45 лв.

По-високи пенсии отколкото в Пловдив взимат в Стара Загора (702,25 лв.), Кюстендил (698,53 лв.), София-област (682,18 лв.), Смолян (644,57 лв.) и Хасково (643,79 лв.). Оказва се, че софиянци взимат средно със 177 лв. по-високи пенсии от пловдивчани.

На дъното на класацията по размер на пенсиите са Кърджали (със реден размер 530,43 лв.), Разград (540,71 лв.), Силистра (545,03 лв.), Търговище (554,75 лв.) и Шумен (577,49 лв.).

Оказва се, че софиянци взимат с 290 лв. или с 55% по-високи пенсии в сравнение с жителите на Кърджали.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изсипвам кенче Кока-Кола в брашното и получавам вкусотия, която бухва във фурната като балон и е мека като памук
Next: Защо киселото зеле става горчиво и меко – ето какво не знаят повечето домакини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.