Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Раждането на сина й мина отлично, но 4 часа по-късно стана страшно
  • Новини

Раждането на сина й мина отлично, но 4 часа по-късно стана страшно

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
loterraisrkaskrask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всичко започна прекрасно. Бременността ми бе по-лека и от първата, спомня си Алехандра.

Не бях болна, чувствах се добре. Всички тестове и ултразвукови изследвания бяха нормални и на 19 април 2016 година се роди нашето дългоочаквано бебе, добавя Алехандра.

Раждането минало добре, но тревожни мисли не спирали да се въртят в главата на Алехандра. Синът й Тими се родил истински герой с тегло 3960 грама и височина 59 сантиметра. Бебето бе показано на майката и всички тревоги изчезнали.

Само 4 часа по-късно обаче в отделението влезе лекар.

Той съобщил на Алехандра, че детето й умира.

Неонатологичният скрининг показал сърдечно заболяване на детето й. Чували се шумове при сърцето, а съдържанието на кислород в кръвта му рязко спаднало. Кожата на новороденото посивяла, а то буквално се топяло пред очите на лекарите. Наложила се спешна операция.

По-късно родителите научиха и точната диагноза на Тими – „Атрезия на белодробната артерия с непокътната интервентрикуларна преграда. Атрезия на трикуспидната клапа и Хипоплазия на дясната камера”.

Тома претърпя още две операции през първите дни от живота си. Той не може да живее без специални лекарства, които ще се наложи да приема до края на живота си. Това обаче не е най-лошото.

При изследванията се установява наличието на голям брой колатерали – резервни кръвоносни съдове. Налага се нова операция.

„Докторите ни предложиха да изчакаме, докато Тими навърши 4-5-годишна възраст. Той в момента е на 3. Прокрастинацията е пагубна за тялото на детето. Съдържанието на кислород в кръвта му спада, защото расте твърде бързо за възрастта си. Сърцето му просто не може да се справи”, казва Алехандра.

В чужбина ни препоръчаха операцията да се извърши незабавно, тъй като в организма настъпват необратими промени. След операцията шансовете му за живот ще се увеличат многократно.

 

Един от най-добрите сърдечни хирурзи в Европа М. Хазекамп е готов да оперира Тими в испанска клиника, като част от специална програма, тъй като в Холандия, където работи специалистът, цената е много висока.

Въпреки отстъпката, цената е огромна за едно обикновено семейство.

Тома е изключително дете – умно, внимателно и сърдечно. Всеки ден той е истински герой, защото се бори ежедневно със смъртта. Той се опитва да бъде полезен и помага на майка си да почиства вкъщи – събира играчки, носи чинията си до мивката, но се уморява много бързо.

Опитва се да прави всичко като възрастен. Обича животните и да слуша приказки. Той обаче не може да тича и да скача като едно нормално и здраво дете. Ако тръгне да го прави, започва да се задушава, а устните му посиняват. Дори когато си почива, той диша тежко.

В момента родителите му събират пари и се молят, да не стане прекалено късно, когато успеят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съвети за градинарите и супер рецепти за богата реколта без химия
Next: Секунди преди труса в Пловдив смартфоните са известили, че предстои земетресение

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.