Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Раждането на сина й мина отлично, но 4 часа по-късно стана страшно
  • Новини

Раждането на сина й мина отлично, но 4 часа по-късно стана страшно

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
loterraisrkaskrask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всичко започна прекрасно. Бременността ми бе по-лека и от първата, спомня си Алехандра.

Не бях болна, чувствах се добре. Всички тестове и ултразвукови изследвания бяха нормални и на 19 април 2016 година се роди нашето дългоочаквано бебе, добавя Алехандра.

Раждането минало добре, но тревожни мисли не спирали да се въртят в главата на Алехандра. Синът й Тими се родил истински герой с тегло 3960 грама и височина 59 сантиметра. Бебето бе показано на майката и всички тревоги изчезнали.

Само 4 часа по-късно обаче в отделението влезе лекар.

Той съобщил на Алехандра, че детето й умира.

Неонатологичният скрининг показал сърдечно заболяване на детето й. Чували се шумове при сърцето, а съдържанието на кислород в кръвта му рязко спаднало. Кожата на новороденото посивяла, а то буквално се топяло пред очите на лекарите. Наложила се спешна операция.

По-късно родителите научиха и точната диагноза на Тими – „Атрезия на белодробната артерия с непокътната интервентрикуларна преграда. Атрезия на трикуспидната клапа и Хипоплазия на дясната камера”.

Тома претърпя още две операции през първите дни от живота си. Той не може да живее без специални лекарства, които ще се наложи да приема до края на живота си. Това обаче не е най-лошото.

При изследванията се установява наличието на голям брой колатерали – резервни кръвоносни съдове. Налага се нова операция.

„Докторите ни предложиха да изчакаме, докато Тими навърши 4-5-годишна възраст. Той в момента е на 3. Прокрастинацията е пагубна за тялото на детето. Съдържанието на кислород в кръвта му спада, защото расте твърде бързо за възрастта си. Сърцето му просто не може да се справи”, казва Алехандра.

В чужбина ни препоръчаха операцията да се извърши незабавно, тъй като в организма настъпват необратими промени. След операцията шансовете му за живот ще се увеличат многократно.

 

Един от най-добрите сърдечни хирурзи в Европа М. Хазекамп е готов да оперира Тими в испанска клиника, като част от специална програма, тъй като в Холандия, където работи специалистът, цената е много висока.

Въпреки отстъпката, цената е огромна за едно обикновено семейство.

Тома е изключително дете – умно, внимателно и сърдечно. Всеки ден той е истински герой, защото се бори ежедневно със смъртта. Той се опитва да бъде полезен и помага на майка си да почиства вкъщи – събира играчки, носи чинията си до мивката, но се уморява много бързо.

Опитва се да прави всичко като възрастен. Обича животните и да слуша приказки. Той обаче не може да тича и да скача като едно нормално и здраво дете. Ако тръгне да го прави, започва да се задушава, а устните му посиняват. Дори когато си почива, той диша тежко.

В момента родителите му събират пари и се молят, да не стане прекалено късно, когато успеят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съвети за градинарите и супер рецепти за богата реколта без химия
Next: Секунди преди труса в Пловдив смартфоните са известили, че предстои земетресение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.