Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ражда ли се българският Орбан?
  • Новини

Ражда ли се българският Орбан?

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
orbanbgggg.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България има тежък екзистенциален проблем и това е, че пред страната дълго време няма истинска и обединяваща национална цел. Колкото и да не бе безспорен, стремежът за влизане в Европейския съюз и НАТО изпълняваше тази роля в началото на 21. век. Европейският път обаче се оказа трънлив. Българите не постигнаха така жадувания просперитет, а националните блага продължиха да се разграбват като в най-смутните времена на посткомунизма. Няколко пъти народът опита да намери своя нов водач, но не случи на месия. След първите седмици на надежда разочарованието вече започна да ерозира доверието и към наскоро родената коалиция, зачената като кабинет на промяната.

Кризата с цените на електроенергията и инфлацията, за които правителството засега не намира решения, пося семето на съмнението, че жадуваната промяна може и да не се случи. Войната в Украйна донесе и най-големия тест за политическата зрялост на новите управляващи. Социолозите вече отчитат спад в доверието към несъвместимите един с друг малки партньори в коалицията БСП, ИТН и ДБ. Опозицията потърква ръце и очаква момента, в който някой ще хвърли кърпата и ще развали карето. Ако правителството обаче падне, печелившият може да е друг в лицето на Стефан Янев.

За разлика от Румен Радев, който като държавен глава няма право да влияе на изпълнителната и законодателна власт, от вчера бившият служебен премиер е свободен да направи партия, с която да поиска властта. С поведението си от последните дни Янев смело влиза в обувките на политик, за какъвто българите отдавна мечтаят – уравновесен, уверен, без зависимости и напълно честен за крайните си цели. Янев ясно заяви идеята, че националните интереси трябва да са на един кантар с общностните. Да, националният протекционизъм във всичките му форми е забранен в Съюза, но именно той превърна унгарския премиер Виктор Орбан в един от силно подкрепяните държавни мъже на Стария континент. Много от думите във вчерашното видеообръщение на Стефан Янев звучат като заявка за подобна консервативна и прагматична позиция, в която националната идентичност и интересите на България са над всичко.

„Националният интерес трябва да бъде защитен, включително и в многостранните формати, в които участваме. Тези формати не следва да детерминират, да определят интересите ни, те са единствено инструментариум и механизъм за реализирането на нашите интереси. Невинаги решенията, които се взимат в съюзни формати, са правилни и добри за България“, каза Стефан Янев. С тези думи той показа, че има ясен план как да спечели мнозинството българи на своя страна. Стига да реши…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин скрил семейството си в подземен сибирски град?
Next: Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.