Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ражда ли се българският Орбан?
  • Новини

Ражда ли се българският Орбан?

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
orbanbgggg.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България има тежък екзистенциален проблем и това е, че пред страната дълго време няма истинска и обединяваща национална цел. Колкото и да не бе безспорен, стремежът за влизане в Европейския съюз и НАТО изпълняваше тази роля в началото на 21. век. Европейският път обаче се оказа трънлив. Българите не постигнаха така жадувания просперитет, а националните блага продължиха да се разграбват като в най-смутните времена на посткомунизма. Няколко пъти народът опита да намери своя нов водач, но не случи на месия. След първите седмици на надежда разочарованието вече започна да ерозира доверието и към наскоро родената коалиция, зачената като кабинет на промяната.

Кризата с цените на електроенергията и инфлацията, за които правителството засега не намира решения, пося семето на съмнението, че жадуваната промяна може и да не се случи. Войната в Украйна донесе и най-големия тест за политическата зрялост на новите управляващи. Социолозите вече отчитат спад в доверието към несъвместимите един с друг малки партньори в коалицията БСП, ИТН и ДБ. Опозицията потърква ръце и очаква момента, в който някой ще хвърли кърпата и ще развали карето. Ако правителството обаче падне, печелившият може да е друг в лицето на Стефан Янев.

За разлика от Румен Радев, който като държавен глава няма право да влияе на изпълнителната и законодателна власт, от вчера бившият служебен премиер е свободен да направи партия, с която да поиска властта. С поведението си от последните дни Янев смело влиза в обувките на политик, за какъвто българите отдавна мечтаят – уравновесен, уверен, без зависимости и напълно честен за крайните си цели. Янев ясно заяви идеята, че националните интереси трябва да са на един кантар с общностните. Да, националният протекционизъм във всичките му форми е забранен в Съюза, но именно той превърна унгарския премиер Виктор Орбан в един от силно подкрепяните държавни мъже на Стария континент. Много от думите във вчерашното видеообръщение на Стефан Янев звучат като заявка за подобна консервативна и прагматична позиция, в която националната идентичност и интересите на България са над всичко.

„Националният интерес трябва да бъде защитен, включително и в многостранните формати, в които участваме. Тези формати не следва да детерминират, да определят интересите ни, те са единствено инструментариум и механизъм за реализирането на нашите интереси. Невинаги решенията, които се взимат в съюзни формати, са правилни и добри за България“, каза Стефан Янев. С тези думи той показа, че има ясен план как да спечели мнозинството българи на своя страна. Стига да реши…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин скрил семейството си в подземен сибирски град?
Next: Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
  • Мирисът на кожа и власт сякаш залепна по небцето ми. Вратата се затвори без звук, но в ушите ми прозвуча като удар.
  • В онзи напълно обикновен ден вървях по улицата и мислех за най-обикновени неща. Какво да купя за вечеря. Как да наваксам със сметките. Как да се усмихвам пред хората, когато отвътре не ми е до усмивки.
  • В продължение на три години брат ми и аз живеехме като непознати, които споделят минало, но отказват да го признаят. Скандалът ни не беше драматичен. Нямаше крясъци, които другите да повтарят с години. Имаше по-лошо. Имаше студена точност, едно изречение, което се забива в паметта като пирон, и поглед, който казва, че всичко вече е решено.
  • Живея с майка си и понякога ми се струва, че двамата сме останали последните хора на света, които още вярват, че трудът сам по себе си е достойнство.
  • Седях на леглото в наетата стая и гледах възглавницата така, сякаш беше чуждо тяло, оставено нарочно да ме наблюдава
  • Вечерята беше от онези, които не се забравят. Не заради храната и не заради музиката, която се плъзгаше между масите като кадифе, а заради усещането, че нещо предстои.
  • Никога не съм си представяла, че на седемдесет и две години ще спя в приют, а сутринта ще ме събуди шумът на чужди стъпки и притихналото подсмърчане на жени, които се опитват да не пречат една на друга.
  • Алена току-що беше започнала работа в един от най-луксозните хотели в София, където я бяха наели като камериерка. Тя беше нова. Тиха. Внимателна. С онази естествена красота, която не се натрапва, но кара хората да се обръщат след теб, без да разбират защо.
  • Слънцето се плъзгаше по пода и правеше отломките да изглеждат като живи. Всеки лъч се закачаше в ръбовете им и се разпадаше на искри, сякаш кристалът не искаше да признае поражение.
  • Беше обикновена вечер. Лампите по улиците хвърляха меко сияние, прозорците светеха като малки квадратни слънца, а човешките стъпки отекваха с онова спокойно темпо, което кара всеки да вярва, че нощта ще мине без изненади.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.