Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ражда ли се българският Орбан?
  • Новини

Ражда ли се българският Орбан?

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
orbanbgggg.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България има тежък екзистенциален проблем и това е, че пред страната дълго време няма истинска и обединяваща национална цел. Колкото и да не бе безспорен, стремежът за влизане в Европейския съюз и НАТО изпълняваше тази роля в началото на 21. век. Европейският път обаче се оказа трънлив. Българите не постигнаха така жадувания просперитет, а националните блага продължиха да се разграбват като в най-смутните времена на посткомунизма. Няколко пъти народът опита да намери своя нов водач, но не случи на месия. След първите седмици на надежда разочарованието вече започна да ерозира доверието и към наскоро родената коалиция, зачената като кабинет на промяната.

Кризата с цените на електроенергията и инфлацията, за които правителството засега не намира решения, пося семето на съмнението, че жадуваната промяна може и да не се случи. Войната в Украйна донесе и най-големия тест за политическата зрялост на новите управляващи. Социолозите вече отчитат спад в доверието към несъвместимите един с друг малки партньори в коалицията БСП, ИТН и ДБ. Опозицията потърква ръце и очаква момента, в който някой ще хвърли кърпата и ще развали карето. Ако правителството обаче падне, печелившият може да е друг в лицето на Стефан Янев.

За разлика от Румен Радев, който като държавен глава няма право да влияе на изпълнителната и законодателна власт, от вчера бившият служебен премиер е свободен да направи партия, с която да поиска властта. С поведението си от последните дни Янев смело влиза в обувките на политик, за какъвто българите отдавна мечтаят – уравновесен, уверен, без зависимости и напълно честен за крайните си цели. Янев ясно заяви идеята, че националните интереси трябва да са на един кантар с общностните. Да, националният протекционизъм във всичките му форми е забранен в Съюза, но именно той превърна унгарския премиер Виктор Орбан в един от силно подкрепяните държавни мъже на Стария континент. Много от думите във вчерашното видеообръщение на Стефан Янев звучат като заявка за подобна консервативна и прагматична позиция, в която националната идентичност и интересите на България са над всичко.

„Националният интерес трябва да бъде защитен, включително и в многостранните формати, в които участваме. Тези формати не следва да детерминират, да определят интересите ни, те са единствено инструментариум и механизъм за реализирането на нашите интереси. Невинаги решенията, които се взимат в съюзни формати, са правилни и добри за България“, каза Стефан Янев. С тези думи той показа, че има ясен план как да спечели мнозинството българи на своя страна. Стига да реши…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин скрил семейството си в подземен сибирски град?
Next: Ситуацията е критична! Зеленски към ЕС: Всички големи украински градове са обсадени, Кличко приглася – врагът е на подстъпите на Киев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.