Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разбра се кои са трите жертви на серийния убиец от Лозен
  • Новини

Разбра се кои са трите жертви на серийния убиец от Лозен

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
zeheqrasbsbsd.png

На 06 април 2022 г. Чавдар Бояджиев, който в събота бе обвинен за двойното убийство на Яна Велинова и Иво Колев, е убил друга жена – това е 22-годишната Мариела Сиракова. Двамата се познавал от няколко месеца, имали интимна връзка.

Във фаталния ден миналата година двамата били в дома на Чавдар в с. Лозен, където правили секс, който завършил фатално за жената. 16 месеца след смъртта й става ясна и истинската причина за смъртта на Мариела. Жената искала дете от партньора си, което го вбесило.

Бояджиев приложил хватка от джудото и удушил момичето. Мотивът – мъжът имал и друга връзка с жена от столичния квартал „Лозенец“, която не искал да разваля заради интимната си партньорка. Към днешна дата двамата са разделени.

След като осъзнал какво е направил, Чавдар се обадил на своя приятел Иво Колев. Двамата се видели на езерото „Панчарево“, където ги чакала и Яна Велинова и друга нейна приятелка.

Бояджиев разказал на тримата, че приятелката му е мъртва. Не признал, че сам я убил. Иво Колев предложил да скрият трупа на мъртвото момиче, но двете жени предложили Чавдар да се предаде на полицията, вместо да се укрива. Групата се преместила в Лозен, Бояджиев се прибрал в дома си, сложил кучешка каишка на мъртвата Мариела и се обадил на телефон 112.

През това време Велинова и второто момиче наблюдавали от улицата пристигането на полицията и Бърза помощ. Пред полицаите Чавдар Бояджиев обяснил, че приятелката му се задушила на кожената каишка. Така истината за умишлената смърт е прикрита.

Всички тези самопризнания прави самият Чавдар Бояджиев, но едва след задържането му преди ден по пътя между Бургас и Айтос и след като е убил Яна и Иво. Полицаите бързо влизат в следите му след извършеното двойно убийство, именно, защото установяват, че той е поддържал връзка с жертвите от Лозен.

Мащабната работа на софийската полиция сега контрастира на действията, които са предприети преди година и четири месеца, пише “Труд”. През април миналата година Софийска районна прокуратура обвинява Бояджиев за непредумишлено убийство, което се наказва със затвор до 5 години, защото такива са събраните доказателства.

Тогава полицията изобщо не проверява твърденията на Бояджиев, че е ходил сам до Панчарево, както и че е ходил до езерото с автомобила на жертвата. Съдебният лекар също не прави прецизна аутопсия. Ако това бе извършено, то щеше да е ясно, че жената не е удушена с каишка, а с притискане с ръце и последващ натиск на главата във възглавница и тогава прокуратурата можеше да търси умисъл за смъртта на жената.

Крайно демотивиращо за разследващите действа и решението на Софийския районен съд, който пуска Бояджиев срещу най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Целият този низ от пропуски води до превръщането на 34-годишния Чавдар Бояджиев в сериен убиец, който хладнокръвно убива за по-малко от година и половина две жени и един мъж, с които поддържа приятелски отношения.

Това говори и за тежка психиатрична патология, с оглед на това, че Бояджиев признава пред разследващите, че от години се занимава с престъпна дейност, измами, наркотици и всевъзможни начини за незаконно трупане на печалби. Парадоксално е, че двете жертви на серийния убиец от Лозен – Яна и Иво, добре са съзнавали с какъв човек контактуват, но въпреки това са имали близки контакти с него.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младеж влезе в магазин в Ловеч, последвалото запали мрежата
Next: Оставят него и семейството му без стотинка: Още два гиганта прекратиха договорите с Тото

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.