Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разбра се, че Сашко е приемал храна и вода докато е бил в неизвестност-Окъде се е сдобивал с тях?
  • Новини

Разбра се, че Сашко е приемал храна и вода докато е бил в неизвестност-Окъде се е сдобивал с тях?

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
saashaskhaosdevet.jpg

„Докато обикаляхме в планината, попадахме на доста източници на вода, но не мога да кажа с какво се е хранeл 12-годишният Александър. Работи се по много версии, нито една не е изключена.“

Това обясни пред bTV Васил Василев от отдел „Издирване“, след като вчера детето бе открито след 9 дни в неизвестност.

„Оптимист съм, че ще разберем какво се е случило. Предстоят анализи и разследване. Имаме образувано дело и се водим по него, чака ни много сериозна работа“, посочи Павел Млеканов, директор на Областната полиция в Перник.

Той посочи, че Сашко все още е болница и му се правят изследвания. Необходимо е още малко време, за да се прибере вкъщи, но всички са щастливи от добрата развръзка.

Не изпускай тези оферти:

„След като получихме сигнала, веднага отидохме на място. Отзоваха се всички налични полицаи. Обградихме периметъра, за който вече знаехме, че детето е там.

Стотици хора вече се бяха събрали там. Бях 4 денонощия плътно и видях какво правят всички тези хора за издирването на детето“, обясни Павел Млеканов и допълни, че са използвани и ловци в акциите.

„Версиите, по които се работи, не са малко. Детето е намерено от доброволци, но искам да благодаря на Планинската спасителна служба“, допълни още той. Директорът на Областната полиция в Перник обясни, че планината започва от последните къщи на Перник, а теренът е много труден – с пресечени местности, долини и храсталаци.

„Ние заехме, че детето е хиперактивно и може да се движи на доста бързо спрямо възрастта и физическото си състояние. Има различни действия, които биха предприели различните деца с аутизъм – едни биха се скрили, други биха бягали. Едни търсят височини, други биха слезли към къщите. Това затрудни търсенето“, коментира Млеканов.

„Всяко едно дете с аутизъм има различно поведение, много е специфично. Обстойно анализирахме различните форми, за да преценим какво може да направи Сашко и къде може да отиде“, обясни Васил Василев.

Състоянието на 12-годишния Александър, намерен след девет дни издирване, е стабилно. Детето е преминало през множество изследвания в „Пирогов”, където е настанено. Прегледано е от най-добрите специалисти по детско здраве, работещи в лечебното заведение.

Момчето ще остане в Реанимацията. Кръвните му изследвания показват, че е намирало начин да приема вода и храна. Здравният министър Асен Меджидиев увери, че за Александър се полагат най-добрите грижи. С детето е и неговият баща.

Психолози ще работят с момчето, което все още не е говорило. От „Пирогов” съобщиха: „Нощта премина спокойно за 12-годишното момче, настанено в Детската реанимация на болницата. Детето е в стабилно състояние, без непосредствена опасност за живота”.

За момента не са констатирани следи от насилие по 12-годишния Александър, коментира на брифинг Албена Стоилова, говорител на Окръжната прокуратура в Перник. Иззети са дрехите, с които е било намерено детето, извършва се съдебно-медицинска експертиза.

Работи се по повече от една версия за изчезването на детето, няма водеща такава, проверява се и първоначалната версия за отвличане. Прокуратурата няма сведения да е искан откуп от бащата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете
Next: Всеки вяpвaщ в Бoг щe види ĸaĸъв знaĸ зacнexa ĸaмepитe в нeбeтo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.