Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разгадаха мистерията около Дяволския мост край Ардино
  • Новини

Разгадаха мистерията около Дяволския мост край Ардино

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
dqvasodasldkasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дяволският мост край Ардино е едно от местата в Родопите за което се разказват много митове и легенди. Величественият мост и до днес кара човек да немее и да се чуди как е възможно това творение на човека да стои непокътнато в продължение на толкова години.

Една от най-разпространените легенди за построяването на Дяволския мост гласи, че някога Арда била буйна река над която с години хората се опитвали да построят мост, но все безуспешно.

Буйните речни води все помитали всичко направено. След многократни неуспешни опити хората се отказали, мислейки си, че мястото е прокълнато.

Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор, който бил готов дори любимата си да пожертва, като вгради сянката й в градежа, за да направи невъзможното.

Ненадейно пред майстора се появил Дяволът, който разкрил на майстора тайните на устойчивото строителство, но в замяна поискал той да изобрази лика му.

Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да може да се докосне и въпреки това да не е материализирано. В случай, че майсторът не изпълнел заръката на Сатаната в срок от 40 дни, той щял да вземе неговата душа, както и тази на съпругата му.

За изненада на всички, включително и на Дявола, майсторът изпълнил задачата в срок. Скоро след това обаче починал, а тайната останала неразкрита.

Години наред хората се опитвали да разгадаят къде е този сатаниски лик, който е и видим и невидим, който може да се докосне, но не е материализиран.
Съвсем наскоро след дълги размисли и фотографски опити един български журналист разкрива дългогодишната мистерия.

Интересният образ на сатаната е скалата в реката, намираща се точно под централния свод на моста. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, формирайки окръжност.

Образът на Сатаната е идеално огледално отражение, който се вижда само в един момент от деня – между 11:00 и 12:00 часа. Тогава позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност образуват окръжност. Сатаниският образ ясно може да се види на снимката по-горе.

Така, след години тайната, вълнувала хората толкова силно дълги години е разкрита. Това е още една причина човек да се възхити на този шедьовър на човешката ръка и човешкия ум, способен по такъв умел начин да изпълни дяволската задача.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж изчезна и след 10 години го намериха на най-необичайното място, за което никой не се бил сетил дотогава
Next: Дървото, което съдържа 17 пъти повече калций от млякото и 25 пъти повече желязо от спанака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.