Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разградчанка шокира: Арестуваха 37 г. ми син, заведоха го в полицията и той умря
  • Новини

Разградчанка шокира: Арестуваха 37 г. ми син, заведоха го в полицията и той умря

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
asdcdfvgfdhfdghfghgf.png

Вече една година жена от Разград търси отговори на въпросите, свързани със смъртта на сина ѝ – и то не къде да е, а в полицията.

37-годишният Ивелин Димитров се е лекувал от наркозависимост, бил на метадонова терапия. В един момент бил задържан за 24 часа за притежание на канабис. Но не ги доживява и умира при все още неясни обстоятелства, твърди майка му.

„Дойдоха и го задържаха на 6 април 2023 г. по сигнал за притежание на наркотици. Наистина намериха. Той си беше в неговата стая и там имаше дрога.

 

Не знам дали са го водили на преглед след ареста. По принцип трябвало да ги водят, но няколко часа по-късно ми звънна един полицай, дойде вкъщи и ми каза, че синът ми не се чувствал добре и имал успокоителни вкъщи, които трябва да дам“, разказва 72-годишната Стефка Иванова.

Впоследствие тя научава, че синът ѝ е починал.

„Научих чак на следващия ден следобед. А преди това звънях няколко пъти в Районното, за да питам какво става. Единия път казаха, че ще го пуснат към 16 ч. При второто ми обаждане казаха 14 ч. А третия път казаха, че полицаи ще дойдат у нас. И наистина дойдоха двама“, спомня си Иванова.

В епикризата пише, че младият мъж е починал от инфаркт. „Аз съм сигурна, че не е вярно. Синът ми никога не е боледувал“, добавя майката.

„Във връзка със смъртта на задържаното лице незабавно е разпоредена проверка, която е приключила в законно установения срок. От събраните доказателства липсват данни за нарушение или извършено престъпление от служителите на Районното управление.

Лицето е преминало задължителен медицински преглед. Преди задържането в ареста има становище на медик, в което е посочено, че липсват медицински причини за това мъжът да не бъде задържан. Извършен е преглед на записите от охранителните камери в помещенията за задържане“, обясни пред Нова тв старши комисар Мирослав Иванов.

По думите му видеозаписите категорично показват, че няма физическо насилие върху починалия. По случая е образувано следствено дело под надзора на Окръжната прокуратура, което все още не е приключило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отпадат медицинските бележки за училище – ето какво ще представяме вместо тях
Next: Урок по география: Кой град е кръстен на птицата сокол

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.