Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкрива на семейството, че съпругът й е изневерил: Отговорът на бабата обикаля света и милиони го споделят
  • Новини

Разкрива на семейството, че съпругът й е изневерил: Отговорът на бабата обикаля света и милиони го споделят

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
fdhdgreefw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е добър урок за всички, независимо в кой етап от живота си. Ще разберете какво имам предвид, ако прочетете тази история. Не знам дали това се е случило в реалния живот или не, но мисля, че историята е толкова добра, че си заслужава да бъде споделена.

Момиче отиде при баба си и й каза, че нещата в живота й са станали много трудни. Съпругът й беше неверен и тя беше съсипана. Не знаеше как ще го преодолее и искаше да се откаже. Бях уморен да се боря и да се боря в живота. Изглеждаше, че щом един проблем беше решен, възниква нов.

Баба й я завела в кухнята , напълнила три тенджери с вода и ги сложила на огъня. Когато водата заври, в едната сложи няколко моркова, в другата сложи яйце, а в последната сложи зърна кафе. Остави ги да останат необходимото време, без да каже нито дума.

20 минути по-късно бабата потушила огъня. Извади морковите и ги сложи в чиния. След това извади яйцето и го постави до морковите. Накрая прецеди кафето и го сложи в чаша. Тогава той каза на внучката си: „Кажи ми какво виждаш?“ Момичето отговорило: „Моркови, яйца и кафе“.

Баба й я накара да се приближи и я помоли да опипа морковите. Тя го направи и отбеляза, че са меки. Тогава баба я помоли да вземе яйцето и да го счупи. След като махна черупката, намери твърдо сварено яйце.

Накрая бабата накарала внучката си да опита кафето. Внучката се усмихна, докато се наслаждаваше на богатия й аромат и попита: „Какво искаш да кажеш с всичко това, бабо?“

Тя обясни, че всеки от тези елементи е бил изправен пред едно и също премеждие: вряща вода. Но всеки от тях реагираше различно.

Морковът стигна до силната, твърда и жилава вода. Въпреки това, след като беше подложен на вряща вода, той омекна и стана слаб.

Яйцето беше крехко. Тънката му обвивка защитаваше вътрешната му течност, но след като влезе във врящата вода, вътрешността му се втвърди.

Друго беше с кафеените зърна, те бяха уникални. След като бяха във вряща вода, те бяха сменени с вода.
„Кой от вас си? как реагираш Морков ли си, яйце или зърно кафе?, попита тя внучката си.
Помислете за това: Какво съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но с беда става слаб и губи силата си?

Аз ли съм яйцето, което започва с гъвкаво сърце, но се променя с несгоди? Може би имах весел характер, но след загуби, болка, финансови затруднения станах скован? Черупката ми е същата, но отвътре горчив и груб ли съм, със закоравял дух и сърце?

Или съм като зърна кафе, които врящата вода променя, въпреки че е елементът, който ви причинява болка? Когато водата се нагрее, тя освобождава аромата и вкуса. Ако си като зърното кафе, когато нещата са най-лоши, ставаш по-добър и променяш ситуацията около себе си. Когато изпитанията стават по-трудни и по-големи, издигате ли се на друго ниво?

И така, как се справяте с несгодите? Вие сте морков, яйце или зърно кафе?
Пожелавам ти да имаш достатъчно щастие, за да станеш мек, достатъчно изпитания, за да станеш силен, достатъчно болка, за да се стремиш да запазиш надежда и да бъдеш щастлив.

Най-щастливите хора не е задължително да имат най-доброто от всичко: в крайна сметка те се възползват максимално от всичко, което им се изпречи. Най-светлото бъдеще винаги се основава на забравено минало, не можете да продължите напред в живота, докато не пуснете миналите си неуспехи.

Когато се роди , ти плачеше и всички около теб се усмихваха. Живей живота си така, че накрая да се усмихваш, а всички около теб да плачат, защото ще загубят някой прекрасен като теб.
Нека всички сме като кафе.

Тези мъдри думи обърнаха света с главата надолу и наистина разбирам защо. Моля, споделете ги, за да могат да помогнат на други хора, които преминават през труден момент .

Ако искате да видите повече статии като тази, моля, харесайте бутона по-долу.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виждали ли сте тази снимка на Тодор Живков: В отражение обективът е заснел нещо много любопитно
Next: Този баща има милиони, но няма да остави и стотинка на децата си: Казва, че поради една причина няма да даде нищо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.