Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкритие: Ето кой близък до Бойко Рашков е топлата връзка с Васил Божков
  • Новини

Разкритие: Ето кой близък до Бойко Рашков е топлата връзка с Васил Божков

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
vencikrichevv

Можете да споделите с приятели от тук:

След назначаването му за директор на Главна дирекция Национална полиция Венцислав Кирчев е и ИНКАСОТО на Бойко Рашков, пише crimesbg.com. Близки до Кирчев споделят, че почти всяка седмица той отчита значителни суми пари на министъра си (Бойко Рашков), които получава от криминалния контингент.

Мръсните пари препирани от Рашков са от контрабанда на цигари, като вместо да бъде преустановен канала, Рашков на практика осигурява чадър.

В средата на 2021 година скандално известния Марин Димитров по прякор „Ярата“ от Хасковско приема поръчката на Васил Божков да помага на Бойко Рашков в борбата му срещу главния прокурор.

Марин Димитров е и човекът, който подаде сигнала до Бойко Рашков срещу Бойко Борисов, че е заплашил бившия шеф на Фонд Земеделие с думите за месокомбината.

Това дава зелена светлина на Димитров да прокара за директор на Областната дирекция в Хасково на предна линия неговия човек Венцислав Кирчев който е и познат на Васил Божков, като с това да бъде сложена ръка на всички контрабандни канали идващи от и за Турция и в същото време да бъде изпълнена волята на Божков.

В знак на благодарност Васил Божков финансира синът на Марин Димитров, както и го назначава на работа в свързана с него фирма. Именно той е човека, който напълно незабелязан от полицията и прокуратурата пътува често до Дубай, където се среща с „Черепа“ и пренася различни суми пари до България, някои, от които в банкови карти с цел финансиране на престъпна дейност и контрабанда и най-вече за подпомагане на Бойко Рашков.

След като Венцислав Кирчев поема областната дирекция на МВР в Хасково по разпореждане на Бойко Рашков той е преносителя „ръководен“ от Марин Димитров и синът му. Полицейски служители от Хасково твърдят, че Марин Димитров и синът му са забелязвани да бъдат чести гости на Кирчев на работното му място.

Веднага след като Бойко Рашков става вътрешен министър и в редовното правителство, Марин Димитров провежда няколко срещи с него, с цел да бъде договорено назначението на Кирчев за директор на Националната полиция, както и парите, които Рашков трябва да получава от Божков.

Запознати с информацията твърдят, че Елена Фичерова е свързана с  лобираните от Марин Димитров назначения.

Първоначалната сума пари, която е получил Рашков за да назначи Кирчев за директор на Хасково е финансирана от небезизвестния контрабандист Стойчо Захариев, който получава парите от скандалния лихвар от Хасковско „Мъро Дебелия“.

Ще припомним, че Стойчо Захариев притежава няколко нелегални фабрики за цигари в България и Испания, като по разпореждане на Бойко Рашков информацията за местата и фабриките в Испания е покрита от служителите на ГДБОП.

След като Бойко Рашков назначава Венцислав Кирчев за директор на Националната полиция, Марин Димитров започва да го посещава в София всяка седмица по два пъти, като повода за срещите му с него са координиране на атаките и действия свързани с главния прокурор от страна на Васил Божков.

Синът на Марин Димитров в началото на месец март 2022 година пътува до Дубай и по поръчка на Венцислав Кирчев провежда среща с Васил Божков и връща обратно в България писмените сведения, подписани от Божков, които да послужат за ареста на Борисов. За всичко това Венцислав Кирчев е бил пряко натоварен от Бойко Рашков.

Източник: blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нова война бушува в Европа, но за нея не се говори по новините. Ето какво се случва в Унгария
Next: Феноменът Марияна Николова начерта бъдещето на България! Ето съдбата на Кирил Петков и развръзката в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.