Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкритията на Гал Сасон за 2023 г: Започват съдбоносни събития, които се случват веднъж на 30 години
  • Новини

Разкритията на Гал Сасон за 2023 г: Започват съдбоносни събития, които се случват веднъж на 30 години

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
galsasasasonan.png

Ето какво обяснява в астрологичната си прогноза за догодина Гал Сасон в книгата си „Да минем по моста: Движението на хората“, издание на „Кибеа“, пише „Телеграф“.

Винаги съветвам клиентите си да не започват нови проекти в ретроградни периоди, но уви, 2023 година прави тъкмо така: започва с ретроградни Меркурий и Марс и приключва отново с ретрограден Меркурий.

Това не означава, че ни очаква „изгубена година“, обвита в ретрограден облак; напротив, може да се окаже завоалирана благословия.

Нищо чудно нашите звездни водачи да ни помагат да смекчим ефектите от монументалните транзити на планетите посредством ретроградни периоди, в които можем да се прегрупираме и да сменим подхода. Понякога трябва да се изгубиш, за да намериш верния път, твърди астрологът на знаменитостите.

Не изпускай тези оферти:

Промени

Каквото „горе“, това и „долу“. През 2023-та се очакват големи промени на небето, които ще се отразят и на земята. Господарят на трансформацията Плутон преминава във Водолей, след като от 2008-ма досега пребивава в Козирог, провокирайки Голямата рецесия.

Тъй като управлява инвестициите и финансовите институции, той отново заплашва със сериозни финансови и икономически предизвикателства през 2023–2024.

Господарят на кармата Сатурн, комуто дължим идеята за наследствените проклятия (не е учудващо, след като е изял собствените си деца), напуска Водолей, за да скочи в безбрежните води на Риби (потопи и засуха), както прави веднъж на всеки 30 години с всеки зодиакален знак.

Великият благодетел Юпитер също сменя одеждите си: сваля рубиненочервената военна униформа на Овен, за да надене марковия костюм на Телец. Главата на Дракона, сочеща към онова, което трябва колективно да овладеем, се движи назад от Телец към Овен – точно обратното на транзита на Юпитер.

Всички тези променящи се архетипи подсказват, че 2023-та е мост над бурни води: вълнения на хора и граници, ценности и идеи, тласкащи към промяна, в т.ч. геополитическите системи. Този своего рода Изход може да продължи до 2026–2027.

През 2023-та има няколко трудни енергийно периода, които биха могли да променят живота на мнозина. Първият е през март, когато Сатурн преминава в Риби (имунната система), а Плутон – във Водолей (общности, революции).

Пълнолунието на 7 март – деня, в който Сатурн сменя знака си, може да се окаже повратен момент с последици за здравеопазването (нов вирус, мутация, замърсител), религиозен фанатизъм, проблеми в работата и бита, но и пробив в медицината.

На този ден Слънцето, Меркурий и Нептун образуват съвпад в Риби. Подобно на трите вещици от „Макбет“, те могат да се проявят като проблеми с имунната система, измами, илюзии и объркване.

Само две седмици по-късно Плутон преминава във Водолей. Последния път по време на въпросния транзит избухва Френската революция и се създава американската конституция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не е късно: 92-годишна баба избяга с 87-годишен дядо
Next: На кадър от Витоша на Нова Година се вижда нещо, което прилича на извънземно

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.