Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкритията на Гал Сасон за 2023 г: Започват съдбоносни събития, които се случват веднъж на 30 години
  • Новини

Разкритията на Гал Сасон за 2023 г: Започват съдбоносни събития, които се случват веднъж на 30 години

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
galsasasasonan.png

Ето какво обяснява в астрологичната си прогноза за догодина Гал Сасон в книгата си „Да минем по моста: Движението на хората“, издание на „Кибеа“, пише „Телеграф“.

Винаги съветвам клиентите си да не започват нови проекти в ретроградни периоди, но уви, 2023 година прави тъкмо така: започва с ретроградни Меркурий и Марс и приключва отново с ретрограден Меркурий.

Това не означава, че ни очаква „изгубена година“, обвита в ретрограден облак; напротив, може да се окаже завоалирана благословия.

Нищо чудно нашите звездни водачи да ни помагат да смекчим ефектите от монументалните транзити на планетите посредством ретроградни периоди, в които можем да се прегрупираме и да сменим подхода. Понякога трябва да се изгубиш, за да намериш верния път, твърди астрологът на знаменитостите.

Не изпускай тези оферти:

Промени

Каквото „горе“, това и „долу“. През 2023-та се очакват големи промени на небето, които ще се отразят и на земята. Господарят на трансформацията Плутон преминава във Водолей, след като от 2008-ма досега пребивава в Козирог, провокирайки Голямата рецесия.

Тъй като управлява инвестициите и финансовите институции, той отново заплашва със сериозни финансови и икономически предизвикателства през 2023–2024.

Господарят на кармата Сатурн, комуто дължим идеята за наследствените проклятия (не е учудващо, след като е изял собствените си деца), напуска Водолей, за да скочи в безбрежните води на Риби (потопи и засуха), както прави веднъж на всеки 30 години с всеки зодиакален знак.

Великият благодетел Юпитер също сменя одеждите си: сваля рубиненочервената военна униформа на Овен, за да надене марковия костюм на Телец. Главата на Дракона, сочеща към онова, което трябва колективно да овладеем, се движи назад от Телец към Овен – точно обратното на транзита на Юпитер.

Всички тези променящи се архетипи подсказват, че 2023-та е мост над бурни води: вълнения на хора и граници, ценности и идеи, тласкащи към промяна, в т.ч. геополитическите системи. Този своего рода Изход може да продължи до 2026–2027.

През 2023-та има няколко трудни енергийно периода, които биха могли да променят живота на мнозина. Първият е през март, когато Сатурн преминава в Риби (имунната система), а Плутон – във Водолей (общности, революции).

Пълнолунието на 7 март – деня, в който Сатурн сменя знака си, може да се окаже повратен момент с последици за здравеопазването (нов вирус, мутация, замърсител), религиозен фанатизъм, проблеми в работата и бита, но и пробив в медицината.

На този ден Слънцето, Меркурий и Нептун образуват съвпад в Риби. Подобно на трите вещици от „Макбет“, те могат да се проявят като проблеми с имунната система, измами, илюзии и объркване.

Само две седмици по-късно Плутон преминава във Водолей. Последния път по време на въпросния транзит избухва Френската революция и се създава американската конституция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не е късно: 92-годишна баба избяга с 87-годишен дядо
Next: На кадър от Витоша на Нова Година се вижда нещо, което прилича на извънземно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.