Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха много неща за мястото Демир баба теке! Там се крият дълбоки тайни
  • Новини

Разкриха много неща за мястото Демир баба теке! Там се крият дълбоки тайни

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
fdshdfhfdhfdhfd.jpg

Демир баба теке е сред най-чудотворните места в страната. Намира се в североизточния край на Добруджа, полегнал под историко-археологическия резерват Сборяново до прочутите тракийски гробници в Свещари.

Някога тук бил разположен градът на слънцето „Хелиос“, а днес мястото преплита в едно множество култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска.

До Демир баба теке (теке – мюсюлманско място за поклонение) се стига по стотина стъпала, които се спускат в живописната гора.
В подножието на хълма са разположени лечебната местност и храмът на казълбашкия светец Демир баба.

Там се намира и гробът на „Железния баща“ (какъвто е преводът от турски на Демир баба), който е дълъг цели 3 метра. Според преданието Демир баба бил невероятно силен и висок мъж. Легенда разказва още за незапомнена суша в района.

Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Демир баба чул молбите на страдащите, бръкнал в скалата и от там потекла животворна вода.

Лечебният извор нарекли „Беш пармак“ (Петте пръста). Силата на лечебната вода нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железният баща с две крачки се изкачвал от извора на платото.

Магията на ритуалите
Не само на 2 август и на 6 май, но и през цялата година местността се посещава от много болни, бездетни и нещастно влюбени – християни и мюсюлмани, от безброй туристи. Вярващи от страната и чужбина извършват множество езически обреди за здраве, благоденствие и любов.
Ето някои от тях:

Връзват парцалчета от дрехи по клоните на дърветата, което е отзвук от култа към богинята майка. Според поверието този ритуал гарантира, че светецът ще изпълни желанията на посетителите;

Лепят запалени свещи по скалите – този обичай пък препраща към слънчевия култ;

В двора на текето дошлите се мият за здраве в лечебния избор, „бъркат в очите на дявола“, мятат камъче в пролука, за да разберат ще имат ли рожба;

Принася се „жертва“ – прави се курбан за благодарност при изцеление и даден обет. Мюсюлманите принасят курбан при Демир баба теке на Гергьовден, а християните го правят на 2 август;
Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множи богатството му;

Вярващите полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната употреба. Този ритуал е за при вличане на положителните природни сили и зареждане с енергия и гарантира здраве.

“По-смелите тръгват по „Пътеката на изпитанието“. На обикновения посетител ще са му потребни доста усилия и добра екипировка, за да мине през пролуката на пещерата и да се пречисти от греховете.

Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане казълбашки център, то е било българско християнско обиталище, където е имало параклис, а вероятно и манастир „Св. Георги“. Интересът към гробницата на алианския светец Демир баба, където са живели 150 дервиши, е нестихващ.

По невероятен начин се преплитат и сега алиански, сунитски и християнски традиции.

Гробът на Железния баща

Цял комплекс от обреди се изпълняват в текето около дървения ковчег на Демир баба – алевийски (казълбашки, алиански) светец от XVI в.

Той е положен в седмоъгълната сграда и постоянно е затрупан от дарове. Дължината му е 3,74 м. И влезлите го обикалят, като слагат голям тюрбан за плодовитост и здраве на главата си.

Казълбашите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир баба.

Кои са казълбашите

В буквален превод думата означава „червеноглавите“, защото през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Казълбашите нямат джамии, през вековете не носели шалвари и не забулвали лицата на жените си, което обаче днес не се спазва. Почитали огъня, камъка и особено своите мъртъвци.

Най-голямата им светиня на Балканите е Демир баба теке.
Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, празнуват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а жените им имат равни права с мъжете.

Съдбата на храма

Храмът на Железния баща, изграден в чест на Хасан Демир баба Пехливан, многократно е опожаряван през годините по заповед на султана. Той изискал да заличат фреските с лика на Демир баба и на другите алевийски светии. Според историка Карел Шкорпил пък тук е била гробницата на хан Омуртаг.

Комплексът Сборяново е причислен към 100-те национални туристически обекта. Мястото е и в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Австрия с мигновена реакция след призива на Фон дер Лайен за България, шокът е огромен
Next: Задават се бури, проф. Рачев предупреждава децата да си носят връхни дрехи в първия учебен ден

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.