Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха много неща за мястото Демир баба теке! Там се крият дълбоки тайни
  • Новини

Разкриха много неща за мястото Демир баба теке! Там се крият дълбоки тайни

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
fdshdfhfdhfdhfd.jpg

Демир баба теке е сред най-чудотворните места в страната. Намира се в североизточния край на Добруджа, полегнал под историко-археологическия резерват Сборяново до прочутите тракийски гробници в Свещари.

Някога тук бил разположен градът на слънцето „Хелиос“, а днес мястото преплита в едно множество култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска.

До Демир баба теке (теке – мюсюлманско място за поклонение) се стига по стотина стъпала, които се спускат в живописната гора.
В подножието на хълма са разположени лечебната местност и храмът на казълбашкия светец Демир баба.

Там се намира и гробът на „Железния баща“ (какъвто е преводът от турски на Демир баба), който е дълъг цели 3 метра. Според преданието Демир баба бил невероятно силен и висок мъж. Легенда разказва още за незапомнена суша в района.

Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Демир баба чул молбите на страдащите, бръкнал в скалата и от там потекла животворна вода.

Лечебният извор нарекли „Беш пармак“ (Петте пръста). Силата на лечебната вода нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железният баща с две крачки се изкачвал от извора на платото.

Магията на ритуалите
Не само на 2 август и на 6 май, но и през цялата година местността се посещава от много болни, бездетни и нещастно влюбени – християни и мюсюлмани, от безброй туристи. Вярващи от страната и чужбина извършват множество езически обреди за здраве, благоденствие и любов.
Ето някои от тях:

Връзват парцалчета от дрехи по клоните на дърветата, което е отзвук от култа към богинята майка. Според поверието този ритуал гарантира, че светецът ще изпълни желанията на посетителите;

Лепят запалени свещи по скалите – този обичай пък препраща към слънчевия култ;

В двора на текето дошлите се мият за здраве в лечебния избор, „бъркат в очите на дявола“, мятат камъче в пролука, за да разберат ще имат ли рожба;

Принася се „жертва“ – прави се курбан за благодарност при изцеление и даден обет. Мюсюлманите принасят курбан при Демир баба теке на Гергьовден, а християните го правят на 2 август;
Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множи богатството му;

Вярващите полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната употреба. Този ритуал е за при вличане на положителните природни сили и зареждане с енергия и гарантира здраве.

“По-смелите тръгват по „Пътеката на изпитанието“. На обикновения посетител ще са му потребни доста усилия и добра екипировка, за да мине през пролуката на пещерата и да се пречисти от греховете.

Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане казълбашки център, то е било българско християнско обиталище, където е имало параклис, а вероятно и манастир „Св. Георги“. Интересът към гробницата на алианския светец Демир баба, където са живели 150 дервиши, е нестихващ.

По невероятен начин се преплитат и сега алиански, сунитски и християнски традиции.

Гробът на Железния баща

Цял комплекс от обреди се изпълняват в текето около дървения ковчег на Демир баба – алевийски (казълбашки, алиански) светец от XVI в.

Той е положен в седмоъгълната сграда и постоянно е затрупан от дарове. Дължината му е 3,74 м. И влезлите го обикалят, като слагат голям тюрбан за плодовитост и здраве на главата си.

Казълбашите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир баба.

Кои са казълбашите

В буквален превод думата означава „червеноглавите“, защото през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Казълбашите нямат джамии, през вековете не носели шалвари и не забулвали лицата на жените си, което обаче днес не се спазва. Почитали огъня, камъка и особено своите мъртъвци.

Най-голямата им светиня на Балканите е Демир баба теке.
Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, празнуват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а жените им имат равни права с мъжете.

Съдбата на храма

Храмът на Железния баща, изграден в чест на Хасан Демир баба Пехливан, многократно е опожаряван през годините по заповед на султана. Той изискал да заличат фреските с лика на Демир баба и на другите алевийски светии. Според историка Карел Шкорпил пък тук е била гробницата на хан Омуртаг.

Комплексът Сборяново е причислен към 100-те национални туристически обекта. Мястото е и в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Австрия с мигновена реакция след призива на Фон дер Лайен за България, шокът е огромен
Next: Задават се бури, проф. Рачев предупреждава децата да си носят връхни дрехи в първия учебен ден

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.