Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха смразяващи подробности по случая в Стара Загора, било е страшно
  • Новини

Разкриха смразяващи подробности по случая в Стара Загора, било е страшно

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
hgcngnghnhg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Сигнал от 62-годишна жителка на Стара Загора, че момиче е потърсило помощ от нея. Същата е пострадала с множество прорезни рани по тялото и крайниците.

На място са изпратени униформени, а лицето е настанено в неврохирургия без опасност за живота“, поде комисар Христов на извънреден брифинг по случая с кълцаната, бръсната и бита 18-г. Д.М. в града под липите.

„След оглед е извършено досъдебно производство. Към момента на задържане на лицето на следващия ден – 27-и юни, той е задържан за срок от 24 часа. Към момента на задържането му лицето е било в условията на вече наложено наказание – пробация, за престъпление, извършено по същия член. Той има две подобни деяния, а това е третото“, каза той.

„Първото деяние е приключило с административно наказание, второто е с пробация“, подчерта той.

По думите му мярката от лицето не е била нарушавана.

„Имаме втори случай във вчерашния ден, когато пострадалата се яви, за да признае за заплахи от март до юни. Заплахите касаят живота и здравето й. На основание на това е образувано досъдебно производство и поради тази причина предприехме действия по задържане на лицето.

Тъй като на посочения от него адрес, той не беше открит, а близките му казаха, че не са го виждали и не знаят къде е, пристъпихме към действия за издирване на лицето. Набелязахме конкретни действия с цел издирването му. Проверени са 8 адреса на територията на обл. Стара Загора. Извършени са беседи с близките му, приятелите му и адвоката му“, каза той.

„Имахме информация, че лицето се укрива и до сутринта същият не бе намерен. Около 8 часа тази сутрин колеги забелязват, че лицето се придвижва с автомобил и напуска населеното място. Той е задържан на вход Стара Загора. В момента е приведен в следствения арест“, каза още комисарят.

В брифинга участие взе и г-н Атанасов – административен ръководител на прокуратурата в Стара Загора:

„Действително по този конкретен случай е извършена много работа. Разпитани са абсолютно всички лица, които имат отношение по случая. Прокуратурата продължава да поддържа своето мнение, че именно конкретният случай се касае за средна телесна повреда“, казаха от прокуратурата.

Прокуратурата от дълго време проявява нетърпимост към този вид престъпления и тази нетърпимост се изразява в това, че разследванията се провеждат бързо, както е тук – в рамките само на месец.

Прокуратурата е отстоявала своето становище за причинено насилие и средна телесна повреда. В тази връзка наблюдаващият прокурор ще ви каже какви допълнителни експертизи са назначени“, каза той.

Прокурор Недкова, наблюдаващ прокурор, също се изказа по казуса:

„До момента в едномесечното разследване на делото са извършени много процесуални действия. Има изготвени три медицински експертизи. Извършени са претърсвания, изземвания, технически експертизи на телефони“, поде тя.

По думите й работата по този случай е приоритетна.

„Разпитани са 11 свидетели, някои от които по няколко пъти“, заяви тя.

„Изискана е медицинска документация от УМБАЛ и по-точно от Спешния център. Разследва се дали телесната повреда е причинена с особена жестока.

Ще има петорна съдебно-медицинска експертиза от трима съдебни лекари, неврохирург и естетичен хирург, за да можем да видим дали е налице признак обезобразяване, което отново е средна телесна повреда.

Експертите ще изследват дали загубата на кръв в следствие на раните, би довела до разстройство на здравето, което отново е средна телесна повреда. Чакаме да видим заключенията и тогава обвиненията ще бъдат прецизирани.

Тогава наказанията са много по-високи. Когато е с особена жестокост е от 2 до 10 години.

Предстоят разпити на още свидетели, за да се докаже безсъзнателното състояние“, каза още Недкова.

Недкова добави, че ще се изготви и експертиза как момичето минава сега през целия този стрес.

По думите й първата експертиза за лека телесна повреда е единична и първоначална, още преди внасянето в съда. „Не е имало необходимото време преди внасянето на мярката. Сега вече обстоятелствата са различни“, каза прокурорката.

„Макетното ножче, дрехите, обувките, всичко е иззето и изпратено в София за изследване. Взети са ДНК проби и са изпратени в НИК“, добави тя.

Делото по думите й е цял том от 100 страници.

„Разследващият полицай е работил перфектно, ритмично и приоритетно по делото“, каза тя.

На семейството на пострадалата е оказана защита, огласиха от прокуратурата.

По думите на наблюдаващия прокурор Недкова, цялата медицинска документация е изискана, за да се установи състоянието на момичето от лечението. Това отнема доста време. С обаждания през цялото време.

„И вещите лица са много заети, и там трудно става. Срещаме трудности на всяка крачка. Но няма луфт от 10, 15 или 20 дни“, заяви тя.

Прокурор Атанасов посочи, че за определени моменти жертвата няма спомен.

Пострадалата е изпаднало в състояние на мозъчно сътресение, което се доказва чрез свидетелски показания.

След влизането на нападателя в дома ѝ той нанася юмручни удари в главата ѝ и тя казва: „Оттам нищо не помня“. Свестява се и търси помощ от съседка. Това са нейните показания.

При разглеждането на случая било решено, че е безпредметно да се налага забрана за напускане на страната на Г.Г.

Първият разпит на пострадалата е бил малко след нападението в болницата. Той се е водил изключително трудно, тя е дала известна информация, след което е казала: „Не мога повече, лошо ми е“ и той приключил.

Вчера за нов разпит са извикани в полицията пострадалата, майка ѝ и бившия приятел на момичето – преди тя да започне връзка с Г.Г. По показанията на пострадалата има откъслечни данни за обтягане на отношенията с Г.Г., ревност. Според прокуратурата мотивът за престъплението е ревност.

Вчера пострадалата не се е явила доброволно, а е била призована. Тогава са се появили съобщенията със заплахи в чатове, тъй като преди това тя няма спомен за това.

Бившият приятел на момичето също се е обадил в полицията, за да съобщи, че тя се е оплаквала от Г.Г., който отправял заплахи и демонстрирал ревност. Това дало основания за призоваване на момичето, майката и въпросният бивш приятел.

Според документацията, по тялото на девойката е имало 21 порезни наранявания. Няма данни нападателят да е извършвал насилие над други жени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любен Дилов-син отиде в Созопол тази сутрин и отсече: От години не бях виждал
Next: Кажете на цяла България истинското име на момчето с макетния нож, Тото не издържа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Д-р Гълъбова за назначението на шеф Силвена Роу: Ще се предложа за съветник на транспортния министър, защото имам кола
  • Свекър ми не ми беше проговорил дванайсет години.
  • Дадох якето си на бездомна жена — две седмици по-късно една кадифена кутия промени живота ми
  • Изоставих жена си и трите ни деца, защото бях решил, че бракът ни е станал скучен
  • Изментиха ли в „Игри на волята“? Прецакаха ли бате Емо на елиминациите, за да спасят Пепи?
  • Защо ежегодното увеличение на учителските заплати не е съпроводено с оценка на резултатите от преподаването
  • „Още треперя!“: Лияна Панделиева разказа за кошмарна случка в София
  • Тази сутрин в българска гимназия 14-годишен е намушкал в гръб съученик
  • Тежка катастрофа е станала късно снощи на пътя Пазарджик – Пловдив, малко след разклона за село Говедаре.
  • България така или иначе щеше да си върне Ива Михайлова – дали след месец или два, имаше огромен международен натиск мобилизиран в това отношение, правните аргументи бяха на наша страна

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.