Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха специална рецепта как се прави истинският български таратор
  • Новини

Разкриха специална рецепта как се прави истинският български таратор

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
bgastastrqtqwtqt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ето какво пише в сайт, енциклопедия, съдържаща над 10 000 храни и напитки от цял свят:
“Таратор е българска студена супа, приготвена от българско кисело мляко, краставици, чесън, копър, слънчогледово олио, орехи и малко вода или лед.”

Какво означава таратор?

Според Речника на българския език от Найден Геров думата “таратор” е заемка от турски и означав ”сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица”. (”сочиво” е народна дума за супа, а “тлъченица” е синоним на таратор, идва от глагола “тълча” – счуквам, скълцвам”.)
Според Български тълковен речник от Любомир Андрейчин, думата “таратор” е с персийско-турски произход.

Откъде идва тараторът?

Предполага се, че тараторът идва по нашите земи от Персия, като претърпява известни промени. Днес в Иран приготвят подобна студена супа, но вместо чесън слагат лук, вместо копър – джоджен. Не се разрежда с вода, поднася се като аперитив или салата, често покрита с орехи и стафиди.

Още през Средновековието подобна студена супа се приготвя по българските земи. Затова свидетелстват спомени на западни пътешественици, преминали оттук. В началото на 20-ти век с думата “таратор” наричат ступа от орехи, оцет и вода. Съществува и вариант с кисело мляко, но по-малко разпространен.

Как се прави истинският български таратор?

Първата “официална” рецепта за таратор е публикуване в “Книга за домакинята” от 1956 г.
Ето и традиционната рецепта за български таратор.

Продукти:

* кисело мляко 500 г
* 2 големи краставици
* 2 скилидки чесън
* ½ връзка копър
* 50 г смлени орехи
* 30 мл олио
* 1 ч.л. сол

Начин на приготвяне:

* Обелете краставиците, нарежете ги на малки кубчета и ги сложете в подходящ дълбок съд.
* Добавете счукания чесън, ситно нарязания копър, солта и олиото.
* Разбийте киселото мляко, изсипете го при краставиците и долейте вода, докато постигнете желаната гъстота. Разбъркайте.
* Сервирайте таратора охладен и поръсен с орехи.

Няколко съвета за перфектния таратор

Колкото и лесно да е приготвянето на таратора, и то си има своите тънкости. Ето част от тях:

* НЕ настъргвайте краставиците.
Не стържете краставиците на ренде, дори това да ви се струва удобно и лесно. Настърганата краставица ще развали цялостната рецепта.
* Разбийте добре киселото мляко.
Преди да добавите киселото мляко към краставиците, разбийте го много добре. Не трябва да има никакви бучки.
* Овкусете първо краставиците.
След като нарежите краставиците на кубчета, сложете ги в купа и ги овкусете с олиото, солта и чесъна. Разбъркайте добре. Чак тогава прибавете млякото. Опитайте и обратния вариант, за да видите разликата.
*Внимавайте с водата.
Ако киселото мляко е с масленост над 3,6%, съотношението мляко-вода трябва да е 1:1. Ако маслеността е по-ниска, добавете по-малко вода.
* Не пропускайте орехите.
Орехите са добавката, която придава завършен вид на традиционния български таратор.

Как се сервира таратор

Няма правила за сервирането му. Може да го поднесете в купичка или в чаша. Може да го консумирате като предястия, както и заедно с основното ястие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм българка, Българка, която избяга: Една от многото избягали
Next: Влязох в болница заради апендицит, а 15 минути по-късно лекарят не повярва на очите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.