Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха тайната на чудотворната вода край пловдивско село, която лекува всички болести
  • Новини

Разкриха тайната на чудотворната вода край пловдивско село, която лекува всички болести

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
vasgasndaskdaos.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Водата е един от природните елементи, които определено притежават сила и енергия. Както знаем, самите ние сме изградени от огромно количество вода и не можем да живеем нормално без вода. Но има и чудотворна вода, чиято сила надминава всичко останало.

Този тип вода не се среща навсякъде.

Обикновено за изворите, от които блика чудотворна вода знаят предимно местните жители, преди изворът да придобие слава.

Но затова трябва да се случи нещо наистина изключително, за да стане изворът обществено достояние. Разбира се, чудотворната вода има способността да лекува всякакви болести и проблеми, които дори медицината не може да разреши.

Мистериозна находка в Антарктида накара света да онемее, това, което откриха учените е доста любопитно

Днес ви разказваме историята именно за един такъв случай. Баба Ванга е най-известната и всепризната българска пророчица.

Именно тя е вярвала в силата на чудодейния извор, за който става дума днес. Тя е пращала редица болни хора в пловдивското село Ситово, където се намира изворът, за да получат лек и облекчение на болежките си. Славата на извора тръгва от един невероятен случай, за който жителите на селото разказват и до ден-днешен.

СТАВА ДУМА ЗА ЕДНО МОМЧЕ ОТ АНГЛИЯ, КОЕТО ВАНГА ПРАТИЛА НА ИЗВОРА, ЗА ДА СЕ ИЗЛЕКУВА.
Проблемът на момчето бил, че се напикавало, докато спи.

Местните разказват, че то отишло на мястото и преспало при извора. След това от проблема му не останала и следа. Кметът на селото Димитър Насков също свидетелства за силата на водата в извора. Той споделя, че се е съмнявал в силата на тази вода, докато сам не се е излекувал с нея.

Това се случило, когато получил проблеми в коленете. Но след няколко посещения на лековитото място, се оправил.

Разбира се, има ритуал, който всеки болен трябва да спази. До църквата „Св. Богородица“ има малка постройка, която местните наричат „хотела“. Именно там се случва чудото. Болният трябва да остане там няколко дни, наложен със специални метални пластини на болните места по тялото си. Те, в съчетание с водата, правят чудото реалност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна метална сфера изплува на плаж в Япония
Next: Сложете малко олио в млякото: Получавате за нула най-вкусния сос, който дори го няма в ресторанта!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.