Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разтърстваща семейна история в Бригада нов дом
  • Новини

Разтърстваща семейна история в Бригада нов дом

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
maistotorkaskrdas.png

Отново историята на семейството герой в „Бригада нов дом“ разтърси както момчетата и екипа на предаването, така и зрителите. Направиха ни съпричастни със съдбата и ежедневието на хората, които се борят с коварното заболяване.

Васил и жена му Цветана са посветили живота си в грижа за 22-годишния им син Ивайло, който е диагностициран с мускулна дистрофия тип Дюшен. Двамата влагат всичките си сили, средства и надежди в лечение на момчето в Китай, и поставят своите множество здравословни проблеми на заден план в името на детето си.

Купуват къща в окаяно състояние, но въпреки усилията на Васил да ремонтира всичко сам, работата просто е прекалено много. Въпреки собственото си тежко положение, самият Ивайло заявява: „С каквото мога, бих помогнал на други деца да са щастливи“.

Разтърстващата им история предизвика силни емоции и дори сълзи у всички без изключение. Бригадата хвърли всички сили да направи този дом удобен и съобразен с нуждите на семейството. Още с прекрачването на прага емоциите надделяха и бащата на момчето не можа да сдържи емоцията си.

Много се радвам, че Васил, който мога да нарека наш колега е свършил много работа в къщата и в същото време осъзнава колко усилия ни е коствало на нас, сподели шефа на бригадата Калин.

Безкрайно много ви благодаря, през сълзи се обърна измъчената от грижи и болести стопанка на ремонтирания вече дом. Винаги съм спирала емоциите си и съм държала винаги да бъда смела заради него. Моментите в кухнята и банята са където ги отпускам, за да не вижда Ивайло.

Урокът който ни дадохте е, че човек трябва да е силен независимо от обстоятелствата, каза Мария и се обърна към младежа:

Направи моите майстори щастливи, много ти благодарим за всичко.

Освен удовлетворението от свършената работа бригадата остави едно семейство щастливо и малко по-спокойно в ежедневието си. Тези хора наистина имаха нужда от помощ и въпреки лошите перспективи пред детето им не спират и секунда да се борят за живота му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Три мита за града с най-странното име у нас
Next: Такова нещо не се бе случвало никога в Пловдив насред март месец

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.