Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Райчев каза защо Борисов ще е победителят на изборите и каква стратегическа грешка прави ПП
  • Новини

Райчев каза защо Борисов ще е победителят на изборите и каква стратегическа грешка прави ПП

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
bbsobosbisiros.jpg

„Бойко Борисов нахлу в познати, любими води. Центристът е обединител, седи в обединителна реторика, консенсусна реторика. Тя е печелившата. В повечето случаи политическата криза завършва с това, че центърът надделява.“

Този коментар направи в интервю за БНР социологът Андрей Райчев.

Той смята, че Борисов е подал няколко центристки сигнала, предизборно е получил отрицателни отговори, но заема ниша, в която вижда „кое ще се котира, на кое борсовата му цена ще е най-силна“, като така прави изпреварваща маневра и ще излезе от изолация.

„Нишата се състои от две думи – евроатлантическо правителство. Западът ужасно се страхува – резултат от агитацията на цяла серия NGO-та в България, които за да си осигурят хляб и масло, но без хайвер, си осигуриха това с абсурдното дуднене, че България застрашава Европа с напускане на НАТО и ЕС. Каквато опасност просто няма.

Но те през цялото време създават тази опасност и по тази причина Западът казва – да не вземем да пробием фронта и да направим услуга на Владимир Путин, да направите нещо по-голямо, коалиционно, евроатлантическо. И това е шансът на Борисов.“

Андрей Райчев акцентира върху резкия завой, направен от ПП от центъра към дясното пространство, като така те са освободили центристко пространство и „ГЕРБ нахлу в него“.

ПП реши да стане русофобска, за да стане дясна, подчерта той, като посочи три опорни точки на дясното – комунисти, ченгета, руснаци.

По думите му ПП „плуват“ към това да са най-голямата сила в дясното пространство и „май отказват на ДБ“, но това е стратегическа грешка.

Райчев е на мнение, че ПП се къпят в радост, но „забравят качеството, което носи ДБ – на автентична десница, ДБ е наследник на истинското синьо“, докато рисковете пред младото са „да умре бързо – бамбукът расте бързо, но не е много здрав, те подценяват тази опасност“.

Според социолога отношението на ПП към президента не е отцеубийство, колкото типична неблагодарност.

Райчев изтъкна, че с настоящото служебно правителство президентът действа поновому, няма лозунг „изчегъртване“ и идеята не е той да е обединител на всички, които са против някого.

По думите му има две сили, които трябва да влязат в следващия парламент, които неизбежно трябва да говорят за реваншизъм – ПП и БСП, но с различни мотиви.

„В България има 700-800 000 леви хора Една от големите загадки на тези избори е къде отиват тези хора. ПП се разделя с тези гласове, но пък получава други.

Кои ще са повече, изборите ще покажат. Така или иначе, ПП не е възможен адресат на тези хора, не е възможно да пуснат тази бюлетина.

Остава опитът на Янев, но той не е много ясно ляв, остава негласуването и остава „Възраждане“.

Но „Възраждане“, макар че лидерът им е много възпитан човек, много умело се държи, много спокойно говори, въобще не напомня Волен Сидеров по никакъв начин, предлага прекалено радикална оферта на българите – нов 10 ноември. Е, няма да отидат на това, да подкрепят още един преход“, коментира още Райчев предстоящия вот.

Относно позицията на България за руския газ Райчев отбеляза:

„Да се правим на по-големи светци от Зеленски, е абсурдна поза. И Зеленски го надцакваме – ние пък няма да вземаме, а ти вземаш.

Не съм чул някой газопровод да удари. Един газопровод не спукаха. Това е огромен майсторлък. И Украйна си взима газа, продава газа и се обръща към нас – махнете газа. Това е комедия.“

„Това е религиозна война, в която ние не трябва да се намесваме“, категоричен е анализаторът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията се случи! Дете на 2 годинки се удави в надуваем басейн в Карловско
Next: Извънредно! Масова евакуация край Карнобат. Горят много къщи, майки с деца ридаят

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.