Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА
  • Новини

Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
dewaehysghdfgdhjhg.png

Олимпийската гордост Красимир Дунев е сред фаворитите на зрителите в новия сезон на „Игри на волята“. 50-годишният гимнастик, носител на сребърен медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г., участва в предаването заедно с дъщеря си Никол, която също е бивша спортна гимнастичка.

Баща и дъщеря впечатляват с борбен дух и усмивки, но преди 5 години са преминали през най-страшния ад. Едва на 40 от този свят си тръгва съпругата му Ани, с която имат две деца – син Майкъл и дъщеря Никол.

Двамата са пример за здраво семейство и щастлив брак допреди Ани, която също била треньор по спортна гимнастика, да се сблъска с рака. По време на дългото и изтощително лечение щерка ѝ Никол била неотлъчно до нея и държала ръката ѝ дори по време на терапиите. За съжаление, лекарите не успяват да я спасят и Ани издъхва на 11 май 2018 г.

„Жестоката болест прекъсна твоя млад живот! Защо ни остави с очи, обърнати завинаги към вратата в очакване да се върнеш? Мила майко, нищо не е в състояние да запълни празнотата в сърцата ни след твоята загуба. Остана ни само скъпият спомен за топлите грижи и обичта, с която ни дари.

Благодаря на всички, които бяха с нас в най-трудните моменти и ни помагаха!“, е написала Никол във фесйбук в деня на кончината на своята майка. Година по-късно тя пак се изповядва: „Зная, мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен.

Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърце да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич

. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Искам да ти кажа, че съм силна и ще го доказвам всяка минута.

Ще продължа да доказвам, че твоят живот е имал смисъл и няма да го предам. Липсваш ми, мамо! Ще минат дни, може би години, в които аз ще продължавам да те обичам с живота си, за да дойде времето, когато отново ще ти кажа „Здравей“ и ще те прегърна. Мечтая си за този миг, мамо! Завинаги ще останеш в моето сърце!“

Дълго време цялото семейство на председателя на Българската федерация по спортна гимнастика Краси Дунев е живяло отвъд Океана. В Америка той забягва веднага след спечелването на олимпийската си титла в Атланта през 1996 г.

През 2007 г. обаче решава да се завърне с близките си у нас и заедно с колегата му и добър приятел Йордан Йовчев да вземат федерацията под своето крило. Дунев е сред фаворитите за спечелването на голямата награда в приключенското риалити „Игри на волята“ и още от първите дни на арената успя да спечели респекта и уважението не само на зрителите, но и на всички свои съплеменници и конкуренти в шоуто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж изчезна безследно. Виждали ли сте Николай?
Next: Бойко Борисов пуска Антон Хекимян за кмет на София?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.