Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА
  • Новини

Рак погубил най-милото на Красимир Дунев от ИГРИ НА ВОЛЯТА

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
dewaehysghdfgdhjhg.png

Олимпийската гордост Красимир Дунев е сред фаворитите на зрителите в новия сезон на „Игри на волята“. 50-годишният гимнастик, носител на сребърен медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г., участва в предаването заедно с дъщеря си Никол, която също е бивша спортна гимнастичка.

Баща и дъщеря впечатляват с борбен дух и усмивки, но преди 5 години са преминали през най-страшния ад. Едва на 40 от този свят си тръгва съпругата му Ани, с която имат две деца – син Майкъл и дъщеря Никол.

Двамата са пример за здраво семейство и щастлив брак допреди Ани, която също била треньор по спортна гимнастика, да се сблъска с рака. По време на дългото и изтощително лечение щерка ѝ Никол била неотлъчно до нея и държала ръката ѝ дори по време на терапиите. За съжаление, лекарите не успяват да я спасят и Ани издъхва на 11 май 2018 г.

„Жестоката болест прекъсна твоя млад живот! Защо ни остави с очи, обърнати завинаги към вратата в очакване да се върнеш? Мила майко, нищо не е в състояние да запълни празнотата в сърцата ни след твоята загуба. Остана ни само скъпият спомен за топлите грижи и обичта, с която ни дари.

Благодаря на всички, които бяха с нас в най-трудните моменти и ни помагаха!“, е написала Никол във фесйбук в деня на кончината на своята майка. Година по-късно тя пак се изповядва: „Зная, мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен.

Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърце да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич

. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Искам да ти кажа, че съм силна и ще го доказвам всяка минута.

Ще продължа да доказвам, че твоят живот е имал смисъл и няма да го предам. Липсваш ми, мамо! Ще минат дни, може би години, в които аз ще продължавам да те обичам с живота си, за да дойде времето, когато отново ще ти кажа „Здравей“ и ще те прегърна. Мечтая си за този миг, мамо! Завинаги ще останеш в моето сърце!“

Дълго време цялото семейство на председателя на Българската федерация по спортна гимнастика Краси Дунев е живяло отвъд Океана. В Америка той забягва веднага след спечелването на олимпийската си титла в Атланта през 1996 г.

През 2007 г. обаче решава да се завърне с близките си у нас и заедно с колегата му и добър приятел Йордан Йовчев да вземат федерацията под своето крило. Дунев е сред фаворитите за спечелването на голямата награда в приключенското риалити „Игри на волята“ и още от първите дни на арената успя да спечели респекта и уважението не само на зрителите, но и на всички свои съплеменници и конкуренти в шоуто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж изчезна безследно. Виждали ли сте Николай?
Next: Бойко Борисов пуска Антон Хекимян за кмет на София?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.