Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рамбо в униформа: Полицай сам преби петима до Орлов мост
  • Новини

Рамбо в униформа: Полицай сам преби петима до Орлов мост

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
apaoelellgalg.jpg

Полицай преби петима футболни привърженици от Кипър в центъра на София за по-малко от 60 секунди. Това личи от кадри от масовото меле с участието на фенове на Ботев (Пловдив) и АПОЕЛ (Никозия).

Часове преди двубоя от Лигата на конференциите на Националния стадион „Васил Левски“ в сряда, завършил 0:0, хулиганите се замеряха с камъни и керемиди на едно от най-натоварените столични кръстовища – „Орлов мост“.

Наложи се намеса на полицията и задържането на общо 26-ма ултраси, които вилняха и създадоха много работа на полицията.

Впечатление направи един от служителите на реда.

Той се вклинява сред гостите от Кипър и започва методично да ги налага, въпреки че някои от тях са в гръб, не демонстрират заплашително поведение и дори вече са неутрализирани, разказва bTV, показвайки кадри. Не е ясно дали изобщо се стига до арест на някой от тях.

Най-брутална е атаката срещу привърженик, който е затиснат към земята от други трима служители на реда.

Въпросният полицай стъпва неколкократно върху тялото му с цялата си тежест.

ОЩЕ КРИМИ НОВИНИ

Двама мъже са били пребити с дървен крак от маса от техен съсед. Екшънът се разиграл в четвъртък в късния следобед. В полицията в Горна Оряховица е постъпил сигнал за двама бити мъже в жилище в Стражица.

На място били изпратени полицаи, които установили, че вбесен съсед е влязъл в дома им и започнал да ги налага с дървения крак заради силна музика. Пострадалите са преминали през медицински преглед в болница и са освободени за домашно лечение. Имат охлузни наранявания.

26-годишният нападател е установен. Няма криминални прояви


Трима апаши са хванати в Пещера и Пазарджик. В ранните часове вчера в полицейското управление в Пещера бил получен сигнал от частен СОТ.

По данни на охранителите дежурен екип на фирмата е засякъл мъж, който извършва кражба в наргиле-бар в родопския град. Той проникнал в помещението през вентилационния отвор, като успял да отмъкне сумата от 25 лева и монети.

Апашът бил задържан, а с него започнали работа криминалисти от полицейското управление. Така органите на реда установили, че той е автор на домова кражба, при която успял да вземе сумата от 500 лева, след като влязъл в къща.

Освен това е повредил вендинг машина, намираща се в централния парк на Пещера и направил опит да открадне от нея различни безалкохолни напитки. Работата по всички установени случаи продължава под надзора на прокуратурата.

 

Вчера в полицейски участък „Изток“ се получи сигнал от 40-годишен жител на едноименния квартал. Той съобщил, че докато не намирал в игрална зала неизвестен е задигнал скъп смартфон на стойност от 120 евро.

Служители на участъка провели разследване “по горещи следи“ и установили, че автор на посегателството е 21-годишен мъж от пазарджишкото село Хаджиево, информира TrafficNews.

У него било открито и скъпоструващото устройство. 78-годишна жена от Пазарджик се оплакала в участъка, че докато пазарувала в хипермаркет се простила с портмонето си. Тя съхранявала в него сумата от 110 лева.

В резултат на предприетите действия бил спипан 40-годишен пазарджиклия. Иззето е портмонето и сумата намираща се в него. По случаите са образувани бързи производства.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как точно ще бъдат преизчислени и увеличени пенсиите от 1 октомври
Next: Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Днес е IT експерт, печели 5 пъти повече от лигльовците с лимузини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.