Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рапърът 100 кила избухна в ефир: Хора, каква е тази инфлация в България, какви са тези цени? Дайте да се обединим
  • Новини

Рапърът 100 кила избухна в ефир: Хора, каква е тази инфлация в България, какви са тези цени? Дайте да се обединим

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
arrarpasroaskgasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Популярният рапър Явор Янакиев, известен с прякора си 100 кила, възропта срещу цените в България.

 

Той бе гост в предаването „На кафе“ по „Нова телевизия“, където разкри интересен факт – че е отворил ресторант за здравословно хранене и дори в момента търси двама готвачи, тъй като не му стига персонал.

„Хора, каква е тази инфлация в България, какви са тези цени, бе? Искам да кажа на българите, че сега е моментът да се обединим всички в едно. Без значение дали имаме пари или нямаме.

 

Защото тези, които казват, че имат пари и им е спокойно, ще им кажа, че като свършат парите на хората, ще почнат да гледат вашите пари. Сега в момента плащаме стоки на е…ти цените. От нас зависи дали ще ги намалят.

 

Спираме да използваме стоките, които са вдигнати най-много в период от три месеца. За да можем да ги притиснем да намалят цените. Моля ви, хора, трябва да се съберем и да мислим еднакво като един народ.

 

Виждаме какъв абсурден момент е в момента в България. На фона на Германия ние плащаме много по-скъпи продукти, а техните заплати са много по-високи от нашите“, ядоса се „Килата“.

„Наскоро открихме една здравословна кухня в град Варна. Мого хора почнаха да ползват нашите услуги. Имам нужда от двама готвачи. Моля, ако някой гледа във Варна или околността, и си търси работа като готвач, независимо дали топла или студена кухня, моля пишете ми в Инстаграм.

В годините се усетих, че храната е горивото на тялото. И в зависимост какво гориво слагаш, това ще излезе от теб. Така че яжте здравословно, избягвайте да се трупате със захар. Тя е възможно най-големия проблем“, коментира рапърът.

Той гостува в „На кафе“ с певицата Марина Тошич, с която имат общо парче – International, като разказаха за това как са се запознали и са стигнали до идеята за песента.

petel

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лошо ще ви стане: Ето как търговските вериги печелят на наш гръб и каква промяна се готви
Next: Ротвайлер се появи след седмица под руините, а стопанката му рухна при вида му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.