Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат
  • Новини

Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
zastlastlaskdasdkaso.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С високото си съдържание на желязо и витамин С, това растение е едно от най-здравословните на планетата. То всъщност осигурява повече желязо, отколкото спанака и повече витамин С от лимоните и портокалите.

Доста невероятно, нали?
Наименования: друмче, кресон, пореч, поточарка, изтравниче, мокреш.
Расте покрай извори, потоци, реки, езера и по Черноморското крайбрежие.

Използва се надземната част /свежите листа/, която се бере по време на цъфтежа.
Кардиолози предупреждават, че хипертоничната криза може да доведе до необратими ефекти върху здравето

Има все повече доказателства, че тази супер храна може да даде тласък на вашето здраве на много нива. Списъкът на ползи за здравето включва:
бори оксидативния стрес в тялото,
притежава мощни антиоксидантни ефекти
пречиства кръвта

регенерира клетките в тялото,
елиминира токсините от тялото

при възпаление на дихателните пътища
при кожни обриви
противовъзпалително действие върху бъбречните и жлъчни пътища, пикочния мехур

Много диетолози препоръчват консумация на това супер здравословно растение под формата на пресен сок, но никога неразреден. Тъй като е много силен, сокът може да доведе до възпалителен процес в гърлото и стомаха, поради което винаги трябва да се разрежда с вода
в съотношение 1: 5 (сок и вода, съответно).

Важно е също да се знае, че сокът не трябва да се консумира всеки ден. По скоро веднъж на два дни.
Също така локалното приложение на този сок може да лекува различни кожни проблеми, включително и дефекти на кожата, загуба на коса и др.

Лечението е доста лесно – само нанесете сока върху засегнатата област или направете компрес с него. Компресът от смачкани листа е изключително полезен за намаляване на появата на слънчевите петна.

Редица изследвания върху лабораторни животни са открили, че екстрактът от поточарка инжектиран в тялото инхибира развитието на рак и метастази. Други проучвания са установили, че поточарката намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и предотвратява развитието на рак на гърдата.

Салатата от поточарка!

Измийте листата добре. Поръсете листата с малко сол и оцет и се оставя за един час. Добавете малко нарязан чесън, зехтин, лимонов сок. Оставете салатата да престои в продължение на 3 часа, преди да я изядете. Тази салата е идеалното допълнение към всяко ястие
.
ВНИМАНИЕ:
Да не се употребява повече от 2 седмици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби
Next: Лесен начин да почистим фугите в банята: Стават идеални за минути, само с две съставки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.