Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков го закъса, СЕМ го глобяват заради това което направи в ефир
  • Новини

Рачков го закъса, СЕМ го глобяват заради това което направи в ефир

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
asdcsdfavdsfbgbfdnghnhg.png

Грубо нарушение на закона допусна по време на последния лайф в „Като две капки вода“ уж врелия и кипелия в медийните среди водещ Димитър Рачков.

Комикът неволно направи скрита реклама на марка безалкохолни напитки, докато коментираше колко лепкав е станал подът на сцената след скеч с газирана течност.

 

„Аз не мога да си отлепя обувките заради този „Спрайт“…“, залитна Рачков и веднага след това се удари по челото, усетил гафа пред свършен факт.

„Е, нищо, ще си го платя“, добави водещият към оператора, който го скастри в слушалката.

 

По информация на онлайн изданието от Съвета за електронни медии вече са се самосезирали и постановили глоба. Не е ясно какъв точно ще бъде нейният размер, но съдейки по предходни подобни казуси медийният регулатор най-често налага санкцията от 3000 лева.

В редки случаи от СЕМ опрощават подобни неволни гафове, но тъй като в „Като две капки вода“ това не е прецедент, глобата от 3 бона този път няма да им се размине, пише Intrigi.bg.

По закон тя трябва да бъде наложена на медията, която излъчва предаването, в случая – „Нова“. Оттам нататък по канален ред телевизията може да изиска сумата от продукцията, а съответно продуцентът Маги Халваджиян по своя преценка да санкционира служителя, виновен за гафа.

За Рачков, разбира се, това са бели кахъри. Ако се вярва на слуховете, той всяка седмица прибира баснословен хонорар от близо 20 000 лева. Нищо чудно, че комикът сам предложи да си плати глобата и да пие един студен „Спрайт“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Създателят на Шипка – Пеньо Бомбето умира непризнат. Дори не го канят на откриването
Next: Чудна идея за Великден ми даде леля Спаска – как се варят яйца, така че белтъкът и жълтъкът да сменят местата си?

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.