Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков за новинатa за Слави Трифонов: Отивам при по-добрия шеф
  • Новини

Рачков за новинатa за Слави Трифонов: Отивам при по-добрия шеф

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
tastdhgghjfgjtjt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шоуменът Димитър Рачков продължи закачката със Слави Т. Трифонов и зрителите.

Водещият на формати като „Две капки вода“, „Маскираният певец“ и други качи видео от разговора си със Слави.

Този път към разгора допълни следния текст: „Отивам при по-добрия шеф!“.

Качваме разговора между Слави Т. Трифонов и Димитър Рачков:

Разговорът на Димитър Рачков със Слави Трифонов:

– Слави Трифонов: Димитър Рачков, какво искаш?

Публиката се смее.

– Димитър Рачков: Г-н Трифонов, I love you.

– Слави Трифонов: Ах, ти. Ще ми паднете, като се върнете в София. /смее се/

– Димитър Рачков: Кога започвам работа при вас?

– Слави Трифонов: Ти ще ми дойдеш, ти ще ми дойдеш? /смее се/

– Димитър Рачков: Аз мога още утре, да започна.

– Слави Трифонов: Започваш, чакам те.

– Димитър Рачков: Смее се.

– Слави Трифонов: Айде успех.

– Димитър Рачков: Лека вечер. Аз съм на нова работа.

– Тото: Абе ама с него си говори по-малко.

– Димитър Рачков: Ние защото се виждаме всеки ден.

Слави Т. Трифонов имаше разговор и с водещия на подкаста „При Тото“ – Йонислав Йотов:

– Слави Трифонов: Кажи бе Тото, какво искаш?

– Публиката се смее.

– Слави Трифонов: Ало?

– Тото: Ало?

– Слави Трифонов: Кажи бе?

– Тото: Тук сме в Пловдив и има 2 000 зрители в летния театър и поискаха, да ти се обадя.

– Слави Трифонов: В момента чуват ли ме хората?

– Публката в един глас: Да!

– Слави Трифонов: Така ли? Здравейте, хора. Много яко. Как сте? Колко готино? Отдавна не съм излизал пред публика и така, да го направиш през телефона.

– Публиката му отговаря с овации и аплодисменти.

– Тото: Питат кога ще дойдеш в Пловдив?

– Слави Трифонов: Винаги, винаги.

– Тото: Според мен искат дата?

– Слави Трифонов: Няма значение, поздрави ги всички от мен, изпей им нашето парче.

– Тото: Айде да го изпеем Слави да го чуе.

Публиката и Тото изпяват част от песента им „Изкушение“.

– Слави Трифонов: Радвам се, че те чух.

– Тото: И аз се радвам.

– Слави Трифонов: Чао хора.

– Тото: Голям шоумен. Човека затвори, зарадвахте го, казвам ви честно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави: Няма да мълча! Ще ви кажа кой пази къщата на Бойко Борисов в банкя
Next: По пътя на Големите Пари ще тръгнат 4 зодии в утрешния ден

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.