Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков за новинатa за Слави Трифонов: Отивам при по-добрия шеф
  • Новини

Рачков за новинатa за Слави Трифонов: Отивам при по-добрия шеф

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
tastdhgghjfgjtjt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шоуменът Димитър Рачков продължи закачката със Слави Т. Трифонов и зрителите.

Водещият на формати като „Две капки вода“, „Маскираният певец“ и други качи видео от разговора си със Слави.

Този път към разгора допълни следния текст: „Отивам при по-добрия шеф!“.

Качваме разговора между Слави Т. Трифонов и Димитър Рачков:

Разговорът на Димитър Рачков със Слави Трифонов:

– Слави Трифонов: Димитър Рачков, какво искаш?

Публиката се смее.

– Димитър Рачков: Г-н Трифонов, I love you.

– Слави Трифонов: Ах, ти. Ще ми паднете, като се върнете в София. /смее се/

– Димитър Рачков: Кога започвам работа при вас?

– Слави Трифонов: Ти ще ми дойдеш, ти ще ми дойдеш? /смее се/

– Димитър Рачков: Аз мога още утре, да започна.

– Слави Трифонов: Започваш, чакам те.

– Димитър Рачков: Смее се.

– Слави Трифонов: Айде успех.

– Димитър Рачков: Лека вечер. Аз съм на нова работа.

– Тото: Абе ама с него си говори по-малко.

– Димитър Рачков: Ние защото се виждаме всеки ден.

Слави Т. Трифонов имаше разговор и с водещия на подкаста „При Тото“ – Йонислав Йотов:

– Слави Трифонов: Кажи бе Тото, какво искаш?

– Публиката се смее.

– Слави Трифонов: Ало?

– Тото: Ало?

– Слави Трифонов: Кажи бе?

– Тото: Тук сме в Пловдив и има 2 000 зрители в летния театър и поискаха, да ти се обадя.

– Слави Трифонов: В момента чуват ли ме хората?

– Публката в един глас: Да!

– Слави Трифонов: Така ли? Здравейте, хора. Много яко. Как сте? Колко готино? Отдавна не съм излизал пред публика и така, да го направиш през телефона.

– Публиката му отговаря с овации и аплодисменти.

– Тото: Питат кога ще дойдеш в Пловдив?

– Слави Трифонов: Винаги, винаги.

– Тото: Според мен искат дата?

– Слави Трифонов: Няма значение, поздрави ги всички от мен, изпей им нашето парче.

– Тото: Айде да го изпеем Слави да го чуе.

Публиката и Тото изпяват част от песента им „Изкушение“.

– Слави Трифонов: Радвам се, че те чух.

– Тото: И аз се радвам.

– Слави Трифонов: Чао хора.

– Тото: Голям шоумен. Човека затвори, зарадвахте го, казвам ви честно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави: Няма да мълча! Ще ви кажа кой пази къщата на Бойко Борисов в банкя
Next: По пътя на Големите Пари ще тръгнат 4 зодии в утрешния ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.