Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков хвърля 44 бона за училище на детето си
  • Новини

Рачков хвърля 44 бона за училище на детето си

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
rachakshoaodete.jpg

Тлъсти пачки за образованието на сина си хвърля Димитър Рачков.

Комикът изпрати наследника си, който носи неговото име, по-рано на училище от всеобщо приетата дата 15 септември, когато учениците в държавните училища в цялата страна се връщат в класните стаи след лятната ваканция.

Митко-младши започна с уроците още от 1 септември, защото е ученик в частния френски лицей в София „Виктор Юго“.

Школото е сред най-престижните в столицата и негови възпитаници са цяла плеяда ВИП наследници с родители звезди от шоубизнеса, милионери и политици. Синът на актьора е в гимназиална степен, което прави образованието там още по-скъпо.

Не изпускай тези оферти:

Справка с ценоразписа на френския лицей, публикуван на официалния им сайт, показва, че една учебна година струва на всяко семейство, решило да запише детето си в там, 11 080 лева. Внушителната сума се плаща на три вноски.

Първата на 1 септември, втората – на 1 януари, а третата – на 1 април. Според елементарна сметка за 4 години обучение от VIII до XII клас Рачков ще трябва да се бръкне над 44 хиляди лева само за да покрие учебните такси на сина си.

В сумата, равняваща се на двустаен апартамент в провинцията, не влизат цените на допълнителните изпити, които се държат според учебната програма, нито пък транспортни разходи, униформи и други ученически пособия, от които всяко дете има нужда.

Рачков-младши бил записан в елитното школо по настояване на неговата майка Христина Апостолова – главната сценаристка на сериала „Откраднат живот“ и настояща половинка на продуцента Евтим Милошев.

В същото училище, но в по-малките класове, бил и синът ѝ от Милошев – Петър. И двамата с по-големия му брат дебютираха вече в киното и зрителите ги познават като Коко и Пепе от „Откраднат живот“.

Първи обаче крак към френския лицей повлече Любо Нейков, смятан за най-богатия сред актьорите у нас. Той и жена му Гинка записаха щерка си Ани още в детската градина към лицея, а след като навърши ученическата възраст, продължиха образованието ѝ там.

На тях дипломата ѝ за средно образование ще им излезе още по-солено, защото, ако Анна продължи да учи във френското училище до завършването си, родителите ѝ ще са похарчили около 200 хиляди лева само за такси.

В същата детска градина ходеше и детето на евродепутатката Елена Йончева, преди тя да замине в Брюксел и да го вземе заедно със себе си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как мият тоалетните по турските хотели, за да светят и скърцат от чистота
Next: Преди няколко години беше бездомник, живеещ в кашон, сега е директор, който дава работа на бездомни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.