Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен
  • Новини

Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
revvdshsgsfdhdfgh.png

“С предложеното споразумение се запазва статуквото в електроенергийния сектор – създаване на механизъм за подкрепа на въглищните централи, който и в момента е в сила чрез различните схеми за субсидиране, така че те да могат да оцелеят. В момента нито една въглищна централа не би трябвало да е на пазара, тъй като произведената електроенергия от тях е с 6 пъти по-висока цена от тази на АЕЦ „Козлодуй“.

Това коментира в студиото на „Тази сутрин“ по bTV Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

„Предложеният механизъм за подкрепа не би трябвало да съществува в европейското право след 1 януари 2025 година. На практика това споразумение е поредна лъжа към миньорите и работниците в електроенергийния сектор, че секторът ще бъде спасен. Това е подвеждане и на обществеността и това ще има сериозен удар върху интереса на България да получи средствата от Плана за възстановяване“, добави той.

„Въглищната електроенергия в България оскъпява електроенергията с около 20-25%. Постепенното излизане на въглищните централи до 2030 година означава, че цената ще се понижи. Няма причина изкуствено да финансираме тези централи със средства от бюджета, които трябва да се финансират мерки за намаляване на енергийната бедност, трансформация на икономически модели, декарбонизация. Ние какво правим? България продава квоти въглеродни емисии на европейския пазар и с тези средства субсидира въглищни централи. От 2025 година това става абсолютно невъзможно. Подобно споразумение дава индикации на ЕК, че ние не сме готови за либерализация на пазара, което е една от ключовите реформи в Плана за възстановяване. Това поставя на карта всички средства от него“, категоричен е Мартин Владимиров.

„Всеки ТЕЦ ще се пазари с властта дали може още малко да поработи. Никой няма да се грижи за чистота на въздуха или каквото и да било“, посочи Емил Димитров, бивш министър на околната среда и водите кабинета „Борисов 3“

„Не съм крайно зелен. Зелен съм. Аз съм за чиста природа. През последните години топлоелектрическите централи не инвестират. Казват, че инвестират, но не го правят, а сега никой няма да инвестира в чистота на въздуха, защото ще ги закрият до 2 години. Нито едно от нещата, които искат миньорите, не се случи. Капацитетът – явно ще си умрат бавно. Работните места – те отидоха, казаха какво искат. Не получиха нищо, щастливи се подписаха и си тръгнаха. Успяха да ги излъжат и то качествено. От този момент нататък те са разбити помежду си. Тази тема ще бъде затворена. Никой не е обещал за капацитета. Териториалните планове няма да се изтеглят – някой щял да води разговори, някъде си някога. Всичко остава, както преди стачката. Мачът е свирен“, подчерта бившият министър.

„Планирано е АЕЦ „Козлодуй“ да захранва в единия край на България, а „Мариците“ – в другия. На по-ниската система е решено, че ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Варна“ ще допълват в случай на проблем. ПАВЕЦ „Чаира“ в момента не работи. Вързана е Северна с Южна България и има пръстен. Нали разбирате, че преносната система съществува, но няма да има кой да сложи в нея ток. Това означава, че има жици вкъщи, но по тях не идва ток“, обясни Емил Димитров.

Според Мартин Владимиров тази система е създадена за по-високо ниво на потребление, а през следващите години то ще намалява.

„Да са живи и здрави всички изследователи. Аз нямам претенции да съм най-големият експерт. Без тази карта ние не можем. Всичко трябва да функционира в цялост. Когато оттук не подаваш ток, ще трябва от Турция, от Гърция, от Северна Македония, от Сърбия или от Румъния да дойде. Като закрием ще трябва от чужбина да внасяме и цените ще са много по-високи“, отговори Димитров.

„Това изобщо не е вярно и се налага дезинформационно послание от групи, които имат икономически интерес за запазването на статуквото. Около въглищните централи има неформални икономически кръгове. Ако има внос, това няма да оскъпи, защото производството в Гърция е по-евтино от това в България. Българските централи са най-скъпите в Европа“, коментира Владимиров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати
Next: Няма край: Ново земетресение разлюля Турция, хората са в ужас

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.