Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен
  • Новини

Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
revvdshsgsfdhdfgh.png

“С предложеното споразумение се запазва статуквото в електроенергийния сектор – създаване на механизъм за подкрепа на въглищните централи, който и в момента е в сила чрез различните схеми за субсидиране, така че те да могат да оцелеят. В момента нито една въглищна централа не би трябвало да е на пазара, тъй като произведената електроенергия от тях е с 6 пъти по-висока цена от тази на АЕЦ „Козлодуй“.

Това коментира в студиото на „Тази сутрин“ по bTV Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

„Предложеният механизъм за подкрепа не би трябвало да съществува в европейското право след 1 януари 2025 година. На практика това споразумение е поредна лъжа към миньорите и работниците в електроенергийния сектор, че секторът ще бъде спасен. Това е подвеждане и на обществеността и това ще има сериозен удар върху интереса на България да получи средствата от Плана за възстановяване“, добави той.

„Въглищната електроенергия в България оскъпява електроенергията с около 20-25%. Постепенното излизане на въглищните централи до 2030 година означава, че цената ще се понижи. Няма причина изкуствено да финансираме тези централи със средства от бюджета, които трябва да се финансират мерки за намаляване на енергийната бедност, трансформация на икономически модели, декарбонизация. Ние какво правим? България продава квоти въглеродни емисии на европейския пазар и с тези средства субсидира въглищни централи. От 2025 година това става абсолютно невъзможно. Подобно споразумение дава индикации на ЕК, че ние не сме готови за либерализация на пазара, което е една от ключовите реформи в Плана за възстановяване. Това поставя на карта всички средства от него“, категоричен е Мартин Владимиров.

„Всеки ТЕЦ ще се пазари с властта дали може още малко да поработи. Никой няма да се грижи за чистота на въздуха или каквото и да било“, посочи Емил Димитров, бивш министър на околната среда и водите кабинета „Борисов 3“

„Не съм крайно зелен. Зелен съм. Аз съм за чиста природа. През последните години топлоелектрическите централи не инвестират. Казват, че инвестират, но не го правят, а сега никой няма да инвестира в чистота на въздуха, защото ще ги закрият до 2 години. Нито едно от нещата, които искат миньорите, не се случи. Капацитетът – явно ще си умрат бавно. Работните места – те отидоха, казаха какво искат. Не получиха нищо, щастливи се подписаха и си тръгнаха. Успяха да ги излъжат и то качествено. От този момент нататък те са разбити помежду си. Тази тема ще бъде затворена. Никой не е обещал за капацитета. Териториалните планове няма да се изтеглят – някой щял да води разговори, някъде си някога. Всичко остава, както преди стачката. Мачът е свирен“, подчерта бившият министър.

„Планирано е АЕЦ „Козлодуй“ да захранва в единия край на България, а „Мариците“ – в другия. На по-ниската система е решено, че ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Варна“ ще допълват в случай на проблем. ПАВЕЦ „Чаира“ в момента не работи. Вързана е Северна с Южна България и има пръстен. Нали разбирате, че преносната система съществува, но няма да има кой да сложи в нея ток. Това означава, че има жици вкъщи, но по тях не идва ток“, обясни Емил Димитров.

Според Мартин Владимиров тази система е създадена за по-високо ниво на потребление, а през следващите години то ще намалява.

„Да са живи и здрави всички изследователи. Аз нямам претенции да съм най-големият експерт. Без тази карта ние не можем. Всичко трябва да функционира в цялост. Когато оттук не подаваш ток, ще трябва от Турция, от Гърция, от Северна Македония, от Сърбия или от Румъния да дойде. Като закрием ще трябва от чужбина да внасяме и цените ще са много по-високи“, отговори Димитров.

„Това изобщо не е вярно и се налага дезинформационно послание от групи, които имат икономически интерес за запазването на статуквото. Около въглищните централи има неформални икономически кръгове. Ако има внос, това няма да оскъпи, защото производството в Гърция е по-евтино от това в България. Българските централи са най-скъпите в Европа“, коментира Владимиров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати
Next: Няма край: Ново земетресение разлюля Турция, хората са в ужас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.