Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов
  • Новини

Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
revvnasyashasyuasyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Нова ТВ: Цвети гледа лошо рускинята Виктория заради шеф Ангелов

Уж кулинарното предаване уверено се превръща във вариант на Ергенът с главен герой шеф Виктор Ангелов и Виктория Капитонова.

Войната в кухнята на ада се ожесточава и не само в готвенето. Отборът на така наречените „златни“ дразни тези, които са влезли с кастинг и явното им побутване от страна на шеф Ангелов не остава скрито.

 

Поведението на шеф към тях е коренно различно. С дамите флиртува, а мъжете хвали. Особено отношението към рускинята Виктория се набива на очи. Дори наивното врачанче Цвети забеляза, как се отнася той с нея и като че ли ревнува от това. Извън „златните“ тя винаги е обект на неговото внимание и това може би дразни.

 

Репликите, които си размени шеф Ангелов с Виктория не останаха скрити от червения отбор.

Когато на един мъж сервираш такива прекрасни бухти в допълнение какво ще му кажеш?

Еми това е основното ястие, десерта да чака после, отвърна Виктория.

Аааа ти си десерта!

 

Разбира се и зрителите усетиха това. Някои обвиняват рускинята, че където и да се появи разваля всичко. За други това е сценарий.

Тази гледа да се набута възможност в най-повече предавания за да може да не работи и да смуче пари и да е известна, още малко и сигурно ще стане и синоптичка или пък ще води новините! 🤣

 

Виктория не успя при ергена дано при Шев Ангелов да му спечели сърцето но да не риве сега тя.

Тази има ли риалити в което да не е участвала, само едни и същи батали ги въртят и ги правят известни.

Шеф Ангелов лапна въдицата на Виктория той е чичкко паричко обича такива

Миналата година грабна Ергена, тая година Шеф Ангелов 😃

Други „бухти“ гледа

Изкараха Камелия Воче слаб готвач, а това некадърно недоразумение, ще стои до края-да върши обща работа и да сервира..и да събира овации за чуждия труд..

Този шеф, май, май дава оценките според човека. Усещаме, че си има слабост към рускинята.

Май шеф Ангелов ще се окаже третият „ерген“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тереза Генова: Напускам БТВ. Борих се, но когато си сам и нямаш жилище, не става
Next: Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.