Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов
  • Новини

Ревността изби в Хелс Китчън: Цвети гледа лошо Виктория заради шеф Ангелов

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
revvnasyashasyuasyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Нова ТВ: Цвети гледа лошо рускинята Виктория заради шеф Ангелов

Уж кулинарното предаване уверено се превръща във вариант на Ергенът с главен герой шеф Виктор Ангелов и Виктория Капитонова.

Войната в кухнята на ада се ожесточава и не само в готвенето. Отборът на така наречените „златни“ дразни тези, които са влезли с кастинг и явното им побутване от страна на шеф Ангелов не остава скрито.

 

Поведението на шеф към тях е коренно различно. С дамите флиртува, а мъжете хвали. Особено отношението към рускинята Виктория се набива на очи. Дори наивното врачанче Цвети забеляза, как се отнася той с нея и като че ли ревнува от това. Извън „златните“ тя винаги е обект на неговото внимание и това може би дразни.

 

Репликите, които си размени шеф Ангелов с Виктория не останаха скрити от червения отбор.

Когато на един мъж сервираш такива прекрасни бухти в допълнение какво ще му кажеш?

Еми това е основното ястие, десерта да чака после, отвърна Виктория.

Аааа ти си десерта!

 

Разбира се и зрителите усетиха това. Някои обвиняват рускинята, че където и да се появи разваля всичко. За други това е сценарий.

Тази гледа да се набута възможност в най-повече предавания за да може да не работи и да смуче пари и да е известна, още малко и сигурно ще стане и синоптичка или пък ще води новините! 🤣

 

Виктория не успя при ергена дано при Шев Ангелов да му спечели сърцето но да не риве сега тя.

Тази има ли риалити в което да не е участвала, само едни и същи батали ги въртят и ги правят известни.

Шеф Ангелов лапна въдицата на Виктория той е чичкко паричко обича такива

Миналата година грабна Ергена, тая година Шеф Ангелов 😃

Други „бухти“ гледа

Изкараха Камелия Воче слаб готвач, а това некадърно недоразумение, ще стои до края-да върши обща работа и да сервира..и да събира овации за чуждия труд..

Този шеф, май, май дава оценките според човека. Усещаме, че си има слабост към рускинята.

Май шеф Ангелов ще се окаже третият „ерген“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тереза Генова: Напускам БТВ. Борих се, но когато си сам и нямаш жилище, не става
Next: Зара закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после едва описа какво се е случило

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.