Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревността към Злати Йочев лъсна по БТВ: Натали Трифонова не издържа
  • Новини

Ревността към Злати Йочев лъсна по БТВ: Натали Трифонова не издържа

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
zastlastsaitasktoask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ: Натали Трифонова изревнува в ефира на БТВ Злати Йочев или по-скоро вниманието, което му обръщат зрителките

Натали Трифонова не можа да се прикрие и открито изревнува в ефир от подарък, който водещият получи от дамите от български град

За пореден път се потвърди, че Златимир Йочев е сред любимите телевизионни водещи на аудиторията.

Вече повече от година той е титулярното лице на сутрешния блок на БТВ, а винаги доброто му настроение явно предизвиква все повече симпатии сред зрителите.

 

Доказателство за това имаше днес, когато 37-годишният хасковлия получи изненадващо писмо. Всеки делничен ден от 6 до 7 ч. той обсъжда актуалните теми със своите колеги от новинарската, спортната и синоптичната емисия, които са дежурни. Днес това бяха съответно Ивайло Везенков, Димитър Тасев и Натали Трифонова, а в студиото бе и климатологът проф. Георги Рачев, който има своя рубрика всеки вторник и петък.

 

Още в началото Димитър Тасев каза, че има нещо, което трябва да прочете в ефир. Спортният журналист извади лист хартия и каза, че това е писмо до Златимир Йочев от женския клуб в Свищов:

 

Този месец ви изпращаме една домашна бананова торта, а другият нещо по-различно

„Здравейте, г-н Йочев. Дамският клуб от Свищов се включваме в инициативата на „Тази сутрин“ – „Закуска в сутрешния блок“. Изказваме благодарност, че миналата седмица ни информирахте на каква честота можем да слушаме БТВ радио в Свищов и казахте няколко думи за града ни. Поздравяваме нашия съгражданин – оператора Добромир Иванов.

Този месец ви изпращаме една домашна бананова торта. А другият месец ще измислим и ще ви направим нещо по-различно. Пращаме ви и мушама – да си имате“.

 

Тук Йочев благодари, поздрави ги, каза отново честотата на радиото в Свищов – 94,7 мегахерца, и показа мушамата, която са пратили дамите. След това „прехвърли топката“ към проф. Георги Рачев, който знаел каква е била съдбата на банановата торта. Всъщност, се оказа, че тортите са били две.

 

„Аз ще кажа каква е съдбата на втората торта. Вчера като взех кашона, той беше брутално разбит този кашон. Първата ми мисъл беше, че от там ще излезе Джери. Отвсякъде беше облепено „Чупливо, „Не слагай на ъгъл“, „Не покривай“. Въпреки всичко, беше направо съсипана тортата и не приличаше на нищо“, разказа той.

 

Другата торта пък била взета от Златимир Йочев. „Миналият петък специално ходих до офис на куриерска фирма да взема първата торта – бананката. Оставих я на колегите от сутрешния блок и тръгнах на път. Дори и аз не съм опитал, но колегите казаха, че е била чудесна. Благодаря ви“, обясни той.

Тук се намеси Натали Трифонова, която се разсърди, че до тях не е стигнала торта. „Така ли? Аз призовавам мъжки клуб Свищов. Не дамски, а мъжки клуб Свищов да прати една торта, защото Злати не мисли за нас“, каза с усмивка тя.

 

Димитър Тасев прочете и имената на жените, пратили писмото: „Гала, Изи, Дани, Дани Д., Дани Б., Анета, Ружа, Петя и Анелия. Това са дамите, които са ни изпратили тези неща“.

На масата между колегите имаше и красив букет, който също е от дамски клуб Свищов. Те се пошегуваха, че очакват да им пратят супа и туршия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскопът на Александър Зараев за април: Овни, Раци и Козирози мощен напредък! Близнаци, Лъвове и Скорпиони финансови перспективи
Next: Български футболист почина на 35 години, феновете са безутешни

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.