Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ревността към Злати Йочев лъсна по БТВ: Натали Трифонова не издържа
  • Новини

Ревността към Злати Йочев лъсна по БТВ: Натали Трифонова не издържа

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
zastlastsaitasktoask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ: Натали Трифонова изревнува в ефира на БТВ Злати Йочев или по-скоро вниманието, което му обръщат зрителките

Натали Трифонова не можа да се прикрие и открито изревнува в ефир от подарък, който водещият получи от дамите от български град

За пореден път се потвърди, че Златимир Йочев е сред любимите телевизионни водещи на аудиторията.

Вече повече от година той е титулярното лице на сутрешния блок на БТВ, а винаги доброто му настроение явно предизвиква все повече симпатии сред зрителите.

 

Доказателство за това имаше днес, когато 37-годишният хасковлия получи изненадващо писмо. Всеки делничен ден от 6 до 7 ч. той обсъжда актуалните теми със своите колеги от новинарската, спортната и синоптичната емисия, които са дежурни. Днес това бяха съответно Ивайло Везенков, Димитър Тасев и Натали Трифонова, а в студиото бе и климатологът проф. Георги Рачев, който има своя рубрика всеки вторник и петък.

 

Още в началото Димитър Тасев каза, че има нещо, което трябва да прочете в ефир. Спортният журналист извади лист хартия и каза, че това е писмо до Златимир Йочев от женския клуб в Свищов:

 

Този месец ви изпращаме една домашна бананова торта, а другият нещо по-различно

„Здравейте, г-н Йочев. Дамският клуб от Свищов се включваме в инициативата на „Тази сутрин“ – „Закуска в сутрешния блок“. Изказваме благодарност, че миналата седмица ни информирахте на каква честота можем да слушаме БТВ радио в Свищов и казахте няколко думи за града ни. Поздравяваме нашия съгражданин – оператора Добромир Иванов.

Този месец ви изпращаме една домашна бананова торта. А другият месец ще измислим и ще ви направим нещо по-различно. Пращаме ви и мушама – да си имате“.

 

Тук Йочев благодари, поздрави ги, каза отново честотата на радиото в Свищов – 94,7 мегахерца, и показа мушамата, която са пратили дамите. След това „прехвърли топката“ към проф. Георги Рачев, който знаел каква е била съдбата на банановата торта. Всъщност, се оказа, че тортите са били две.

 

„Аз ще кажа каква е съдбата на втората торта. Вчера като взех кашона, той беше брутално разбит този кашон. Първата ми мисъл беше, че от там ще излезе Джери. Отвсякъде беше облепено „Чупливо, „Не слагай на ъгъл“, „Не покривай“. Въпреки всичко, беше направо съсипана тортата и не приличаше на нищо“, разказа той.

 

Другата торта пък била взета от Златимир Йочев. „Миналият петък специално ходих до офис на куриерска фирма да взема първата торта – бананката. Оставих я на колегите от сутрешния блок и тръгнах на път. Дори и аз не съм опитал, но колегите казаха, че е била чудесна. Благодаря ви“, обясни той.

Тук се намеси Натали Трифонова, която се разсърди, че до тях не е стигнала торта. „Така ли? Аз призовавам мъжки клуб Свищов. Не дамски, а мъжки клуб Свищов да прати една торта, защото Злати не мисли за нас“, каза с усмивка тя.

 

Димитър Тасев прочете и имената на жените, пратили писмото: „Гала, Изи, Дани, Дани Д., Дани Б., Анета, Ружа, Петя и Анелия. Това са дамите, които са ни изпратили тези неща“.

На масата между колегите имаше и красив букет, който също е от дамски клуб Свищов. Те се пошегуваха, че очакват да им пратят супа и туршия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскопът на Александър Зараев за април: Овни, Раци и Козирози мощен напредък! Близнаци, Лъвове и Скорпиони финансови перспективи
Next: Български футболист почина на 35 години, феновете са безутешни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.