Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рекордна кръвнина: Семейството на Евгения, открита мъртва в куфар, искат 2,3 млн. лева от убиеца й
  • Новини

Рекордна кръвнина: Семейството на Евгения, открита мъртва в куфар, искат 2,3 млн. лева от убиеца й

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
gaksgkasgasg.png

Иск за 2,3 млн. лева за неимуществени вреди предяви семейството на убитата Евгения Владимирова. Подсъдими за убийството й са мъжът й Орлин и свекър й Пламен Владимирови.

Припомняме, че тялото на младата жена бе открито в куфар край Перник в края на миналата година. Жената е била удушена от ревност, разкри разследването.

Софийски градски съд (СГС) допусна за съвместно разглеждане гражданските искове. Те са от името майката на Евгения- Капка Чорбанова, бащата на жертвата Андрей, брат й Николай и малкото й дете.

Орлин бе доведен в съда под засилена охрана. Щом го видя, майката на Евгения Капка го попита „Щастлив ли си сега?“ – мъжът не трепна. В залата се събраха и близки на убитата млада жена.

Не изпускай тези оферти:

Преди разпоредителното заседание на СГС пред Съдебната палата близки и приятели настояха извършителите да получат справедливо наказание. Защитата на подсъдимите искат обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата. Разпоредителното заседание продължава и в този момент.

Почернената майка на Евгения към свекъра Пламен: Защо не ме погледнеш в очите

„Защо не ме погледнеш? Не смееш, защото знаеш, че си виновен“. Така се обърна почернената майка на Евгения- Капка Чорбанова към Пламен Владимиров, докато съдът се бе оттеглил на съвещание.

През това време свекърът на Евгения, който е обвинен като помагач на сина си, беше вперил поглед надолу. Според разледването той е давал съвети на Орлин как да извърши престъплението и е помогнал да се отърват от тялото на жената.

„Ти си го подкрепил и си му дал всичко. Виновен си за всичко. Защо не дойде да кажеш, че има проблеми? Сега сложи петно върху детето за цял живот, да бъде без майка и с баща убиец“, каза майката, цитирана от Телеграф.

„Кои сте вие, та да убивате? Кой ви даде това право? Нито сте я родили, нито сте я гледали, нито кърмили. Един месец търсихме, а вие се правите на луди“, допълни тя.

След убийството Орлин обяви жена си за издирване, разкри разследването още миналата година. Съдът насрочи първото редовно заседание за 17 януари.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са загиналите в адския сблъсък до Пловдив. Салиф отивал при родителите си, Сурай го взел от летището
Next: Пълен обрат с времето: Ето прогнозата за Коледа град по град

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.