Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ретро орехова торта с шоколад – днес няма да намерите такъв вкус и в най-скъпата сладкарница! Домашно и адски вкусно
  • Без категория

Ретро орехова торта с шоколад – днес няма да намерите такъв вкус и в най-скъпата сладкарница! Домашно и адски вкусно

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
Screenshot_17

В миналото сладкишите са се приготвяха с яйца, мляко, брашно и в общи линии достъпни продукти, които бяха налични във всяка кухня. Днес в рецептите често срещаме съставки като яйца на прах, растително мляко, подсладители и различни екзотични подправки.

Ако изпитвате носталгия към доброто старо време и истинския, 100-процентов вкус, то непременно си пригответе тази Ретро орехова торта с шоколад  и се насладете на нещо невъобразимо вкусно.

Това е един от най-вкусните сладкиши, които нашите баби и майки са приготвяли, когато са искали да зарадват гостите и любимите си хора. И днес ретро тортата е кралицата на рождени дни и други важни тържества, неустоима с отличния си вкус. Ето какво ви трябва:

Ретро орехова торта с шоколад

Продукти:

  • 3 яйца
  • 190 г захар
  • 4,5 с. л. вряла вода
  • 4,5 с. л. олио
  • 120 г брашно
  • 150 г смлени орехи
  • 1 ч. л. бакпулвер

За крем карамела:

  • 500 мл прясно мляко
  • 8 с. л. брашно
  • 340 г захар
  • 30 г масло
  • 30-50 г шоколад

Приготвяне: 

Яйцата се разбиват добре със захарта, докато се сгъстят, побелеят и увеличат обема си (около 10 минути с миксер). След това постепенно и на тънка струйка добавете олиото, след това горещата вода и разбийте още малко. Тогава нямате нужда от миксер.

Пресейте брашното, смесено с бакпулвера, след което го добавете към сместа от течни съставки. Добавете смлените ядки. Разбърква се с лъжица или шпатула, като въртите леко, за да остане сместа пенлива и въздушна.

Получената смес се изсипва в намаслена и набрашнена форма с диаметър 20 см (или застлана с хартия) и се пече 40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Изпеченият блат се изважда върху решетка да се охлади.

приготвяне блат торта

Снимка: Pinterest

Охладената кора разрежете внимателно на три части с еднаква дебелина (за по-лесно разрязване първо маркирайте, след това бавно прокарайте конец за зъби или разрежете с дълъг нож). Може да печете корите и поотделно (по-кратко от указаното), просто разделете сместа на три равни части.

За крема: Част от млякото се смесва с брашното, а останалото мляко се оставя да заври и в него на тънка струйка се изсипва разтвореното брашно, след което се сварява като пудинг. Бърка се с бъркалка за около 5 минути, докато кремът се сгъсти хубаво. Може да се разбие веднага с миксер, а може и като оставите купата настрана.

варен крем за торта

Снимка: Pinterest

Когато кремът е полусварен, в друг съд сложете захарта да се разтопи на слаб огън. Към разтопената и карамелизирана захар постепенно добавете крема и всичко бъркайте на слаб котлон, за да се изравни и захарта да се разтвори напълно.

Накрая добавете маслото, нарязано на парчета, и шоколада, начупен на кубчета, след което разбъркайте, докато се разтопят и се смесят в сместа.

крем карамел с шоколад

Снимка: Pinterest

Съединете корите с изстиналия крем карамел и оставете малко за украса.

Цялата торта се намазва отгоре и отстрани, след което се украсява по желание.

шоколадова торта с орехи

Снимка: Pinterest

Със смлени и цели орехи украсих цялата торта. Преди сервиране е необходимо тортата да се охлади няколко часа в хладилник.

ретро орехова торта с шоколад

Снимка: Pinterest

парче орехова торта

Снимка: Pinterest

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Новата ваканция за учениците идва след броени дни
Next: НАМЕРИХ ЛЮБОВТА ОТНОВО 3 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ — ЕДИН ДЕН ДЪЩЕРЯ МИ КАЗА: „МАМО, НОВИЯТ ТАТКО МЕ ПОПИТА ДАЛИ МОГА ДА ЗАПАЗЯ ЕДНА ТАЙНА ОТ ТЕБ. ТОВА ДОБРЕ ЛИ Е?“

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.