Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от високо кръвно
  • Новини

Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от високо кръвно

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
babasbmasbiasb.png

Може би най-големият здравословен бич за човечеството в настоящите времена е високото кръвно. От това социално значимо заболяване в началото на ХХІ в. страдат близо един милиард души по цялата планета.

Това прави малко повече от една четвърт от възрастното население по света. В отделни географски райони честотата на артериалната хипертония обхваща до над 30% от жителите.

Статистиката показва, че 42,8% от мъжете и 39,7% от жените в България на възраст от 25 до 64 години страдат от високо кръвно. При това у нас се отчита непрекъснато нарастване на броя на хипертониците. В борбата с това неприятно страдание отдавна се е включила и народната медицина.

И все повече хора откриват спасение в нейните рецепти, заменяйки с тях силните лекарства, които като правило дават множество странични ефекти и причиняват още по-големи проблеми.

Не изпускай тези оферти:

Сред тях е и баба Мита от великотърновското село Ресен, която дълги години отчитала високи стойности на артериалното си налягане и пиела с шепи медикаменти, рожба на фармацевтичната химия. Но положението ѝ не се подобрявало. Дори напротив. Кръвното ѝ продължавало да удря тавана и понякога дори се налагало да се вика линейка и да ѝ се поставят инжекции.

Няма човек, който да не се отчая в такава ситуация, но пенсионерката не се отказала.

Тя комбинирала рецепти, популяризирани от Христо Мермерски, заедно със съвети от книгата на билколечителката Мария Требен, като в крайна сметка така създала свой лек, с който успяла само за три месеца завинаги да излезе от омагьосания кръг на хроничното си страдание.

При това помогнала не само на себе си, но и на много други. По нейни думи с нейната схема на лечение са се избавили над 3800 души. Тя е съвсем проста, като не изисква почти никакви финансови средства за съставните части.

Смесват се 400 г обелен чесън – задължително български, и 4 обелени и изчистени от семките лимони. Те се смилат на каша с машинка за месо или пък с пасатор. Чесънът трябва да е взет от стари глави, да не е пресен. Получената рядка смес се насипва в тъмна бутилка и се запечатва отгоре с домакинско фолио.

Тя се оставя в тъмно и студено помещение да престои 24 дни. Баба Мита прави уговорката, че шишето не бива да се държи в хладилник. На 25-ия ден целебната субстанция вече е готова за употреба.

Вечер от нея се приготвя и лечебната смес, която се приема непосредствено преди лягане. Условието е да се вечеря към 18-19 ч. и да се ляга за сън към 22 часа. В 1 ч. ч. се слагат 2 с. л. кисело мляко – за предпочитане домашно приготвено или поне отговарящо на БДС.

Към него се прибавят 1 ч. л. от сместа, получена от чесъна с лимоните, 1/2 ч. л. канела, 1 ч. л. мед и 10-15 капки клеева тинктура (популярна и като прополис). Всичко това се разбърква добре и се изяжда, преди да се легне.

На сутринта 2 с. л. кисело мляко се смесват с 2 с. л. смлени орехи, 1 ч. л. мед, , 1/2 ч. л. канела и 10-15 капки клеева тинктура. Но сега към това не се прибавя от чесново-лимонената смес. Полученият микс се изяжда преди закуска.

При баба Мита още на първата седмица, след като започнала да прилага това лечение, горната граница на кръвното ѝ налягане пада от 200 на 130, а долната – от 100 на 70.

Постепенно тя спира да взима предписаните ѝ хапчета едно по едно, докато накрая окончателно се отказва от тях. От 2011 г., когато използва рецептата, та до днес артериалното ѝ налягане без изключения е в нормални граници – 130/70. А покрай това изчезват и болките ѝ в бъбреците и в областта на сърцето.

Още рецепти:

Всяка домакиня знае как да приготви варени картофи, но не всяка знае, че този процес може значително да се ускори.

Ако добавите една съставка към водата, картофите ще се сварят два пъти по-бързо.
Как да сварите картофите два пъти по-бързо?

Съставката, която ускорява варенето на картофите цели 2 пъти, присъства във всеки хладилник.

Става дума за маслото. Когато водата с картофите заври, просто сложете парче масло в тенджерата.

Благодарение на него ще се образува филм на повърхността на водата и картофите ще се сготвят два пъти по-бързо.

Маслото може да се замести с растително олио. Но първият вариант е за предпочитане, тъй като картофите не само ще се сварят по-бързо, но и ще станат по-вкусни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте прекрасната къща на Кичка Бодурова
Next: Използвайте всяка вечер и ще изтеглите и последния грам мазнини

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.