Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Рецепта за 5 минути: Сладките се топят в устата! Бързи, вкусни и лесни, ще ги правите всеки ден!
  • Без категория

Рецепта за 5 минути: Сладките се топят в устата! Бързи, вкусни и лесни, ще ги правите всеки ден!

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_2

В тази статия ще ви представим стъпка по стъпка как да приготвите невероятно вкусни и ароматни сладки с мармалад от ягоди и настърган шоколад. Тази рецепта е идеална за всеки, който търси лесен и бърз начин да зарадва семейството и приятелите си с домашно приготвен десерт. Нека започнем!

Необходими продукти:

100 грама масло
120 грама пудра захар
80 грама олио
1 яйце
8 грама ванилова захар (смес от захар и ванилия)
4 грама бакпулвер
350 грама брашно
мармалад от ягоди (по избор)
настърган бял шоколад (по избор)
Начин на приготвяне:

В голяма купа смесете маслото и пудра захарта. Добавете олиото и разбийте добре. След това добавете яйцето и ваниловата захар, като продължавате да бъркате до получаване на хомогенна смес.

В отделен съд смесете брашното и бакпулвера. Постепенно добавяйте тази смес към мокрите съставки, като непрекъснато бъркате, докато се получи еднородно тесто.

Използвайте подходящи форми за сладки или просто оформете тестото на малки топчета и ги поставете върху тава, покрита с хартия за печене.

Оставете достатъчно разстояние между тях, тъй като те ще се разширят по време на печене.

Загрейте фурната до 180 градуса и печете сладките за около 20-30 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят.

След като сладките изстинат, залепете ги две по две с мармалад, също можете да ги украсите с мармалад от ягоди, с пудра захар, кокосови стърготини или настърган бял шоколад за допълнителен вкус и визуален ефект. Всичко е по ваш избор

Continue Reading

Previous: Мазнините от кръвоносните съдове се изчистват. Висок холестерол сякаш никога не е съществувал
Next: Стара съм, вече не мога да съм сама, помолих децата си да се преместя при тях, те ме отхвърлиха

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.