Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Решено е: Имаме право на изключване, шефът няма право да ни тормози, когато почиваме
  • Новини

Решено е: Имаме право на изключване, шефът няма право да ни тормози, когато почиваме

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2023
zsdafkdkgdkfgfdkgdf.png

Правителството одобри законопроект за промени в Кодекса на труда, с които се усъвършенства нормативната уредба за работата от разстояние и се регламентира отговорност на изпълнителя за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители при веригите от подизпълнители, съобщиха от пресслужбата на кабинета.

 

Измененията осигуряват по-голяма гъвкавост и сигурност за работещите и работодателите, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време. Подготовката и приемането на проекта за промени в Кодекса на труда е в изпълнение на предвидената мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост.

 

Когато се извършва работа от разстояние като допълнение към минималните изисквания относно съдържанието на трудовия договор се предвижда да се включи и изричното уговаряне на мястото на работа от разстояние. По този начин се създава сигурност в отношенията между работника и работодателя, тъй като нито една от страните няма да има право едностранно да го променя. От своя страна работодателят ще има възможност да предприема мерки, за да гарантира безопасни и здравословни условия на труда и да осъществява контрол при изпълнението на работата.

 

При използване на системи за алгоритмично управление и изкуствен интелект работодателят ще има задължение да предоставя на работника информация за данните, които се събират и обработват във връзка с работата. Служителят ще има право да поиска преразглеждане от работодателя или от определено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му.

 

С цел да се осигури по добър баланс между личния и професионалния живот на работещите от разстояние с проекта за промени в Кодекса на труда се регламентира т. нар. „право на изключване“ – правото на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка.

 

Новите разпоредби осигуряват равнопоставеност на правата на всички работници и служители при веригите от подизпълнители за гарантиране на изплащането на техните трудови възнаграждения. При неплатени заплати те ще имат право да заведат иск срещу изпълнителя, на когото техният работодател е пряк подизпълнител. По този начин се предоставя допълнителна закрила на работниците и се минимизират предпоставките за неизплащане на техните трудови възнаграждения в случаите на неуредени търговски взаимоотношения при веригите от подизпълнители.

 

БТА припомня, че на 5 ноември на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова заяви, че с предлаганите промени в Кодекса на труда се усъвършенства нормативната уредба във връзка с работата от разстояние и се регламентира отговорност за трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много известен българин е загиналият във Врачанско, стана ясно дали е убит
Next: Изгониха Брус Лий от Фермата, последва нещо страшно…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.