Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Решено е: Работещите ликуват! 153 лева към заплатите отгоре
  • Новини

Решено е: Работещите ликуват! 153 лева към заплатите отгоре

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sadgdfgvdsfgdfhgfh.png

Увеличението на минималната заплата е решено от 1 януари.

Това стана ясно в ефира на Нова тв.

 

Виктор Николаев попита гостуващите: Кога точно трябва да се вземе решението за увеличението на минималната заплата със 153 лева?

То е предрешено, защото законът е такъв. „Сбъркана формула, верен резултат“, посочи гостът му в студиото Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България АИКБ.

Това е добра новина за доходите ни, е че се обсъжда размера на минималната работна заплата за 2024 година, като по предложение на правителството тя е 933 лв.

Това е ръст от 153 лв, което е 20% над сегашната минимална заплата.

За промяната настоява финансовият министър Асен Василев.

Дори и с това увеличение няма да се доближим по доходи с останалите държави-членки на Европейския съюз, тъй като във Франция, където тя е най-висока плащат по 13,80 долара на час срещу скромните 5,70 в България.

За пенсионерите засега няма промяна в заплащането, но пък наближава Коледа – време през което традиционно вече се отпуска малка сума за подкрепа за всички възрастни.

Най-високите заплати взимат в секторите, които работят за западни глобални компании.

Те напрактика взимат нормални европейски и дори над средните заплати там, но ги харчат в България.

Най-високи са заплатите в ИТ сектора

България е страната с най-висок ръст на заплатите в ЕС през последната година.

Към момента средната работна заплата у нас е 1 957 лв.

Ръстът никак не е малък и е над нивата в другите европейски държави. Увеличението в България е с близо 13% за последната година.

Експерти коментират, че това е вид „компенсация“ за резките повишения на цените.

В ИТ сектора работещите взимат средно 4 732 лв.

Следват ги като енергетика, финанси и застраховане.

Най-зле е положението, където бизнесът се държи предимно от българи – хотелиерство и ресторантьорство.

В другият полюс на класацията са хотелиерство и ресторантьорство, селско и горско стопанство, които взимат най-ниски възнаграждения (1189 лв.).

Сравнително ниско остава и нивото на инфлация в страна – 7.7%.

Страната ни е на второ място по увеличение на почасовите надници и заплати сред страните от Европейския съюз извън еврозоната за 2022 г.

Данните показват, че заплащането в България бележи и най-голям ръст с близо 15% от държавите извън еврозоната като тенденцията е това да продължи.

Едва десет дни остават на родителите да подадат заявление за помощта за деца, записани в първи, втори, трети, четвърти и осми клас. Крайният срок е 15 октомври.

От тази учебна година помощта се предоставя на всички ученици от посочените класове, независимо дали са записани в държавно, общинско или частно училище. Те трябва да живеят постоянно в страната.

Размерът на подкрепата е 300 лева и се изплаща на два пъти. 150 лева от средствата се получават след отпускането на помощта, а остатъкът – в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище и не е допуснало 5 и повече неизвинени отсъствия.

Помощта се предоставя без подоходен критерий на родители и осиновители, на приемни семейства/семейства на близки и роднини, на децата, настанени за отглеждане извън семейството, както и на настойници/попечители, които отглеждат детето. Документи се подават в дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящ адрес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…
Next: Идва голяма промяна по пътищата на Сърбия от 1 януари

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.