Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • РЕШЕНО: Тодор Славков влиза централно във властта с бутонките, застава на челното място в сърцето на София
  • Новини

РЕШЕНО: Тодор Славков влиза централно във властта с бутонките, застава на челното място в сърцето на София

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
retosohohoh.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тодор Славков определено е решил да спечели кметският стол в София с една кампания, която според мнозина се различава коренно от всички досегашни кампании в политиката на България.

Известният като Малък Тошко определено използва социалните мрежи не да дразни останалите кандидати за поста в София, а да задава въпроси и да показва какво мисли по определени въпроси не само за столицата, но и за България,пише сайтът bulbulgnewsbgg.blogspot.com

Няма ден в който Тодор Славков да не се изяви в социалната мрежа Фейсбук, като днес стори същото, ето и какво написа: ” Приятели, може и да не съм стандартният политик, да не съм изваден от калъпа на празнодумците с големи обещания, но който ме познава лично знае, че не ми липсват и куража и енергията, не да променям градинките, фонтанчета и булевардите в София, а да правя реални неща за хората както в София така и България.

Всички знаем за учителката от Самоков и вождът и в Банкя, всички вече знаем и за кюстендилският кадър на братята Галеви, но днес гледам и онова архитектчето от ДБ го пуснали в ефирът на БТВ да му съчувстваме на момчето, че жената до него участвала в порно снимки, а някой я изнудвал, абе БТВ то вие нормални ли сте, кой ги мисли тези сценарий? Само искам да отбележа, че години наред разни политически лилипути бедни като църковни мишки именно през тази телевизия влязоха в политиката на България и до днес ни обясняват колко са независими, е поне за един разбрахме, че е зависим от една мома, която няма нищо против да се снима все едно участва във филм по онзи канал, как се казваше XXL – май беше.

Сега искам да кажа и на всички онези, които всеки ден обясняват на цяла България, че били независими, граждански кандидати, избрани от хората и т.н., че в тази България в която всичко се знае за всеки, няма как да излъжеш онези, които искат да знаят истината. И заради този факт искам да подчертая, че след дядо ми Тодор Живков един, единствен човек за толкова години влезе в политиката независим от никой и това е президентът Румен Радев и всички твърдения на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и останалите, които не го харесват, защото не им играе по свирката са именно от страх, защото този човек наистина не си поплюва казва им всичко каквото мисли и дава надежди на хората, но институцията, която оглавява не му позволява да направи нищо.

Така че ако искате двама в политика, които да са им неудобни на всички останали, знаете какво и как трябва да направите, а именно на 27.10 всички до урните гласувате за Тошко и после гледайте как ще им вземем и цяла България. Както казваше дядо ми, охраната си е охрана, тя не може да взема решения освен за това в коя кола ще трябва да се возим…Пък ние българите какво направихме дадохме на един охранител да взема решения за цяла България, викам си, хайде стига вече….”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 10-годишна ученичка се изкъпа в Черно море и умря след 2 седмици в кома
Next: По големи от яйца са! Ледена бомбардировка попиля части от България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.